Законите на логиката са измислени от човека и явно са нужни и помагат в определени области. Да се твърди обаче, че са общо валидни е малко прекалено.
"Директната неприложимост на логиката в определени сфери не я прави невярна. А за сферата, която обсъждаме, логиката е единственият инструмент. "
Първото изказване го подкрепям вече в няколко постинга, а с второто категорично не мога да се съглася. Имаше една весела история как трима мъдреци трябвало да познаят какво е едно нещо само с опипване - първия, казал, че това е змия, щото било дълго и гъвкаво, вторият - че е дърво, защото било дебело и кръгло и вървяло нагоре от земята, третият - нещо друго и накрая се оказало, че става дума за слон... (ако някой я помни по-добре тая история да я разкаже, че аз явно не я помня). Или пак идваме на тезата ми, че докато нямаш всички параметри логиката е безсилна (а междувпрочем във физиката както ти каза логиката се използва, за да се формулира закона, но първо се прави опит, примерно се хвърля една ябълка и ако падне се казва, че има закон на притегляне, а не се разсъждава логически аджеба има ли такъв закон или не - освен това науката се променя непрекъснато, защото се откриват все нови и нови феномени, физичните закони се коригират, а не остават неизменни т.е. това, че се е използвала логика явно не помага за откриване на истината веднъж завинаги. А човекът точно това търси - Абсолютната истина, която не се променя всеки ден.).
А иначе историята с планината си е просто ИЗКУСТВЕН парадокс, каквито има много, но в реалността кой знае защо такива не се срещат и той по-скоро доказва ограничеността на логиката отколкото да има нещо общо с Бог.