Понятие за ангелите и тяхното отношение към хората / Религия и мистика / Християнство

"Вярвам, в единия Бог Отец, Вседържител,
Творец на небето и земята,
на всичко видимо и невидимо "

(Символ на вярата)

Под думата невидимо в първия член от Символа на вярата трябва да разбираме невидимия или духовния свят, към който принадлежат ангелите.

Ангелите са духове, същества безплътни, надарени с ум, воля и чувство. Те са служебни духове (Евр. 1:14), които по своя ум, сила и могъщество са по-съвършени от човека, но все пак са о г р а н и ч е н и.

Думата ангел е гръцка и значи вестител. Така са наречени безплътните духове поради туй, че Бог ги праща да известяват на човеците Неговата воля. Например архангел Гавриил бил пратен от Бога при Света Дева Мария да й извести, че тя ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35).

Божественото Откровение посочва, че числото на ангелите е твърде голямо. Така, в едно от своите видения пророк Даниил забелязва:

" Бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни... хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха " (Дан. 7:9-10)

При залавянето на Иисуса Христа, когато един от учениците Му извадил нож да Го защити, Той му казал:

"Върни ножа си на мястото му... или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? " (Мат. 26:52-53).

Ангели-пазители

Според учението на Православната църква всеки човек има свой ангел-пазител (Ангел-хранитель, Guardian angel), който невидимо пребъдва с него от люлката до гроба, помага му в доброто и го предпазва от злото. В тази истина можем да се уверим от думите на Самия Иисус Христос:

"Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен " (Мат. 18:10).

"Take heed that ye despise not one of these little ones; for I say unto you, That in heaven their angels do always behold the face of my Father which is in heaven" (KJV Mat 18:10).

"Смотрите, не презирайте ни одного из малых сих; ибо говорю вам, что Ангелы их на небесах всегда видят лице Отца Моего Небесного" (Мат. 18:10)

Под малки трябва да разбираме най-напред децата, а сетне всички истински християни, които по своето незлобие и смирение приличат на деца. Че Ангелите винаги гледат лицето на небесния Отец ще рече, че те са особено близо до Бога, а близостта им се обуславя от тяхната нравствена чистота.

Очевидно и вярващите в раннохристиянската Църква са вярвали в реалното съществуване на ангела-пазител. След като Ангел Господен избави св. ап. Петър от затвора, той се отправил към дома на Иоан Марко и неговата майка "дето бяха събрани мнозина и се молеха".

"Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха" (Деян. 12:13-15).

Това, че те използваха притежателното местоимение "неговият", указва със сигурност вярата им, че св. Петър има свой личен ангел.

По Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991