Тъй като виждам един нестихващ интерес към ходатайството на безтелесните, ето нещо за размисъл.

Сянката на служението на ходатайството беше това, което първосвещенника е правил веднъж в година в пресвятото място в храма. И тъй като Исус бе издигнат до положение именно на Първосвещенник, то Той и никой друг (както и по времето на сянката) няма право да ходатайства за народа си, под страх от смъртно наказание - дори по времето на сянката и първосвещенника можеше да умре по време на ходатайството си. Всичко това идва да ни покаже, че за да ходатайстваш пред Бога по смисъла вложен в старозаветното служение и разкрит ясно при новозаветното служение, се изисква да си първосвещенник.
От друга страна, кой друг би могъл да ходатайства пред Бога за хората в плът на земята, освен онзи който е застанал пред Бога в плът на Небето? Само гласа на този, който има плът в небето би се зачитал за валидно застъпничество, поради истинността на свидетелството му (понеже има плът). А знаем кой е първия плътски плод от човеците пред Бога.

Но ако трябва да говорим за ходатайство пред ходатая (по смисъла на служение) - това не само, че няма сянка във старозаветното служение (поне доколкото ми е известно), но и виждаме как Исус ни учи да не просим от Него, а директно от Отец (в името на Исус).

И така има три важни фактора в ходатайството пред Бога:
1. Необходимо е да си първосвещеник (а не само свещенник).
2. Необходимо е да си с подобно естество като тези, за които ходатайстваш.
3. Ходатайството ти трябва да е директно пред Отец.

1-3 имат "уловки", които може да се коментират, но сега няма да го направя.

От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!