Св. ап. Павел дава определение за Църквата, нарича я "тяло Христово" (вж. Ефес. 1:23, 2:16, 4:12). Същият апостол говори, че както всеки член на тялото изпълнява определени функции и благодарение на това тялото съществува и действа (вж. 1 Кор. 12:12-16), така и всеки християнин, член на св. Православна църква, изпълнява определени функции. Всеки има различни дарби, служби: "Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители ..."(Ефес. 4:11).

Всеки член на Църквата чрез светите тайнствата получава Божията благодат, има своето място в църковния живот, изпълнява своето служение. Изпълнява го не в свое име, а в името на благото за цялото църковно общество. Като нарича Църквата "тяло Христово", състоящо се от много членове,

св. ап. Павел разкрива йерархическата структура на Църквата.


Глава на Църквата е Господ Иисус Христос. За православния християнин не съществува никакво колебание относно необходимостта от църковна йерархия - всеки, като жив член на Църквата, има и заема своето място там. Има три форми на служение на църковните пастири, с други думи, три са йерархическите степени в св. Православна църква - дякони, презвитери и епископи. За тях се говори главно в текстовете на книга Деяния на светите апостоли и в пастирските послания на св. ап. Павел. Участието на всеки християнин в живота на Църквата не е безцелно, нито пасивно. Всеки е призван да принася на Бога духовни жертви чрез Иисус Христос и свещенството:

"Като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа (1 Петр. 2:5).

Най-нисшата йерархическа степен е дяконската (от слуга, служител). В Свещ. Писание понятието дякон се употребява за обозначаване в широк смисъл на всякакъв вид служение (вж. Мат. 8:15, Марк 1:31) и в частност - служение на словото (на Евангелието). Това служение е свързано с името на Иисус Христос и апостолите. Св. Игнатий Богоносец пише: "Дяконите са служители на тайните Иисус Христови..., те не са на служители при ядене и пиене, но служители на Църквата Божия".

Презвитерската йерархическа степен има също апостолски произход. Тя е продиктувана от апостолите: от гр.ез.- думата презвитер означава старец. За първи път понятието се споменава в кн. Деяния апостолски (вж. 11:30). Св. апостоли ръкополагали презвитери за всяка църква. Своите благодатни пълномощия те са получили чрез ръкополагане и молитва от апостолите. Тази апостолска приемственост се предава и днес над ръкополаганите свещеници, единствено запазена и преподавана вярно в св. Православна църква. Свещениците (презвитерите) имат власт да учителстват, да свещенодействат и да ръководят повереното им паство. Тези свои пълномощия те осъществяват под ръководството на епископа, който упражнява над тях надзор, при нужда и съд (срв. 1 Тим. 5:129).

Най-висшата йерархическа степен е епископската - означава надзирател, пазител, страж. Епископът носи цялата пълнота на йерархическата власт. Епископът е учител в Църквата и за вярващите, и за свещенодействащите. Св. ап. Павел се обръща към Тимотей, който е имал епископска степен:
"Внимавай на себе си и на учението; постоянствай в тия неща, защото като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат" (1 Тим. 4:16); и още: "във всичко бодърствай... дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни" (2 Тим. 4:5) .
Епископът е този, който ръководи цялостно живота на епархията. Той има власт над презвитерите и дяконите, над цялото паство. Епископската йерархична степен е установена от апостолите, които като ръкоположени от Иисус Христос са притежавали пълна благодатна сила и власт. Апостолите от своя страна ръкополагали епископи, които въвеждали в духовен сан презвитери и дякони (вж. 1 Кор. 4:17, 1 Сол 3:2, Деян. 20:28). Свети Климент Римски пише, че "епископите са поставени от самите апостоли". Приемствеността в епископското служение

не може да се прекъсне,

това е закон в живота на Църквата. С това съзнание вече близо 2000 г. живее св. Православна църква. За нея Свещенството е тайнство в пълния смисъл на думата. Ако някой няма законно - апостолско приемство в духовен сан, няма право на сакраментални действия и душепастирски грижи. Свещенството като тайнство се извършва само веднъж. Сакраменталната формула, която епископът произнася при ръкоположението гласи:

"Божествената благодат, която всякога лекува немощното и възпълва недостигащото, въздига този благоговеен иподякон в дякон (или дякон в презвитер, или презвитер в епископ). Нека се помолим за него да дойде върху му благодатта на Всесветия Дух. "

Нека чрез вяра и с добро сърце възприемем, че онова, което е невъзможно за човека, оставен на собствените му сили, е възможно за Бога чрез силата на Св. Дух, която се дава при тайнството Свещенство чрез ръкополагане и молитва. Всеки християнин, възприел доктрината на св. Православие, вярва в непрекъснатостта на апостолската приемственост, носеща началото си от Самия Господ Иисус Христос . Съществуването на йерархията в Църквата не ограничава свободата на вярващите, тъкмо обратното - всеки има своето място в живота на Църквата, което отстоява с непрекъснат духовен подвиг и стремеж за достигане според силите си на Божието съвършенство. ( Мат. 5:48).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите