|
“ Понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено;
Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;” *
(Из посланието на св. Апостол Павел до колосяни 1:16-18)
“И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. ” (Бит., 28:12).
Бог твори света йерархично, като начало на тази свещена йерархия е Самият Той - Източникът на всяко съзидание. За всеки е ясно, че Църквата е йерархично устроена и всичко в нея се върши по установен ред, според съответният чин. Затова и всеки опит за разруха от страна на демоните и на някои човеци, започва с установяването на анархия (безначалие), т.е. с нарушаване на йерархичните принципи. Църковната йерархия, която е неотделима част от Небесната, има духовно-тайнствена, а не административна същност. Спазването й съответно не е свързано с въвеждане на бюрократичен ред, а с изпълнението на Божията премъдрост, вложена в сътворението на видимия и невидимия свят.
Според ангелските чинове се изпълнява едно свещено преподаване на Божията святост, слава и светлина чрез по-висшите към по-нисшестоящите. Но не за да се упражни потисничество, а за да се възведат и те и да се направят причастни според своята мяра на Божието битие. Всъщност йерархията тук е не толкова низхождане, колкото постоянно възвисяване към Бога, от Когото вечно произлиза самата святост. Така, само по йерархичен път е възможно тази святост да се преподаде и да достигне до цялото творение. Това е и чудото на любовта: Бог, Който е абсолютно свят и непристъпен, прави Себе Си усвоим и достъпен за цялото Свое творение. Тази любов е толкова силна, че не търпи някой да бъде лишен (като нисш). Затова тя йерархично се преподава (а не разпределя!) - всекиму според пълнотата на неговата мяра. Христос пострада за всички и няма нито един лишен от дара на изкуплението поради някакво свое предопределено (низше) състояние. Но за да се изпълни законът на любовта и за да не се умали Божията щедрост към някои, благодатните дарове се изливат и преподават не анархично, а йерархично. Ако този принцип бъде нарушен, нарушава се не някакъв административен ред, а самият Божи замисъл за света. Всеки, който дръзне да промени по своя воля положението си в йерархията и да се домогне до степента на друг чин, проявява пренебрежение не към човеци, а към Бога и към реда, по който се преподава любовта.
Историята на спасението е изпълнена с много примери за йерархичност в осъществяването на Божието домостроителство.
Например: на Петдесетница св. Богородица е присъствала заедно с апостолите в йерусалимската горница. Иконите на Петдесетница, обаче не включват нейния свят образ, а само дванайсетте апостоли. Този богословски символ изразява учението за йерархичното устройство на Христовата Църква като „ново творение”, като възстановеното Царство Божие.
Възниква недоумение: пресветата Богородица е „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”, но апостолската проповед е поверена на апостолския чин. Църковните тайнства също се преподават непрекъснато до днес в Православната църква - най напред от Христос чрез апостолите, които ръкополагат епископи, които пък поставят презвитери и дякони и т.н., до освещаването на целия народ. Св. Богородица не е поставена за апостол - макар че кой би бил по-достоен от нея? - нито пък е изпълнявала епископско служение, макар и да е носила в пречистата си утроба Самия Бог. (На този план, виждаме какво нечувано безчинство проявяват някои еретици, когато нагло и самоволно поставят жени за презвитери.)
Но така е - в Божието мироздание нито ангелите изпълняват херувимско служение, нито презвитерите епископско, нито жените служат като мъже, нито обратното, нито пък архиереите изпълняват дяконски функции, но всичко става чинно и всеки според чина си има служение. Бог всекиму дава лично таланти и заложби, но винаги желае те да бъдат умножавани в съответния чин, в който се намираме. (Мат., 25:14-29) И Самият Христос ясно ни показва, че в Царството Му човеците биват поставени в съответен чин от небедната йерархия:
“И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-м а л ъ к ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той в е л и к ще се нарече в царството небесно. ” (Мат., 5:19)
На самите Апостоли пъ,к Той обещал престоли и голяма власт. (Лука, 22:30).
Ние, християните, ако успеем да изпълним закона на Божията любов, който ни помага да съблюдаваме в с и ч к и евангелски заповеди, тогава ще приемем богати духовни дарования не само според отреденото ни чиноположение в църковната йерархия. Чрез св. Кръщение в Господа Иисуса Христа ни е даден
един общ благодатен чин ,
който ни сродява неизказано и вечно с Бога, тъй като Христос „стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение” (Евр. 5:9-10), като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.
Мелхиседек, царят салимски (вж. Бит. 14:18 и Пс. 109:4), загадъчният старозаветен праведник, бил удостоен изключително да бъде „свещеник на Бога Всевишни” още много преди Моисеевият закон да установи свещеническия чин. Този Мелхиседек, благословил древния патриарх Авраам, показва от една страна, че всяко благословение става в чин. От друга страна, апостолът го посочва като старозаветен предобраз на истинското вечно Христово първосвещенство. Защото според пророчествата Христос произлиза от Иудиното коляно, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседек се въздига друг Свещеник, Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. Защото свидетелства се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:15-17).
За нас, християните, св. апостол Петър сякаш продължава Павловата мисъл: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).
Но този чуден чин на нас ни е даден като залог. Нашето усъвършенстване, от което зависи той, продължава до последния миг на живота ни. Затова и залогът ще се изпълни изцяло в Царството Божие .
Ето защо „чинът Мелхиседеков”, „царственото свещенство” на християните, не опразва и ни най-малко не накърнява божествения смисъл на чиновете в църковната йерархия, нито пък оправдава безчинството.
* преписано с незначителни изменения и съкращения
Най- сърдечни благопожелания на всички
"Любовта никога не отпада"
Редактирано от TRl на 04.09.03 09:38.
|
Накратко за йерархията, за чиновете и безчинствата
Накратко за йерархията, за чиновете и безчинствата
