Каквото Бог казва, за мен е така, дари да не го разбирам в момента.
А ти приемаш, че Бог казва, че имаме свободна воля, а всъщост - нямаме, демег Бог лъже. Ако Той лъже за това, значи може да лъже и за друго и в какво вярваме тогава....?
А сега нагледен пример. Няма да навлизам в подробности, но ще видиш как се вижда разликата между двете. От край време много обичам нещо. Но в един момент тотално нямам желание за него и аз не знам защо. Един мой близък постоянно ме кара да ходим и аз все отказвам и той пак ме кара и един конкретен път, аз пак не исках, но изпитвах голямо притеснение да отида, абсолютно безпокойство и страх - по никой начин не исках да отида и нямах рационална причина, да обясня защо. И така под натиск на човек отидох. Тъй като имах голямо безпокойство, мислех че ще катастрофираме, но не - стана злополука с мен и още и нося последствията.
Това не беше предопределено. Аз имах предупреждение с липса на мир. Ако не бях там, нищо нямаше да стане и нямаше да се разбере това водителство, можеше да се каже, че си внушавам, но сега ............ е, нося си последствията.
Искаше ли Бог да пострадам - не, предупреди ли ме - да, послушах ли - не, защо - защото нямах толкова голям опит с Божието водителство, нямах абсолютната сигурност, че това е от Бог. И не че не ме е водил и други пъти.
Но това отива в друга тема - защо трудно разпознавам водителството на Бога.
Извода какъв е: със сигурност Бог не искаше да пострадам и ме предупреди, а аз не послушах, това можеше да се избегне и трябваше ............. ех, ако можеше да пораснем изведнъж.
|