|
|
| Тема |
 Ученост и "простият" |
|
| Автор | TRl (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.08.03 11:59 |
|
|
|
" В един манастир живеел един много учен и горд монах. Той четял непрестанно словото Божие, изучавайки го и мъчейки се да го тълкува. Ала въпреки многогодишните си занятия все още не можел да го проумее. Много места в него му оставали тъмни.
Веднаж дошъл в манастира един простичък монах, неграмотен и непросветен, но много смирен и искрено търсещ Господа. Той жадувал да научи пътя на спасението и да посвети на Бога живота си. Но кой би могъл да го упъти? Той се приближил да учения и го замолил да му каже каква е волята Божия, за да може да я изпълнява. Ученият се изсмял на наивността на простия и му рекъл:
- Аз толкова години вече непрестанно чета Библията и не съм разбрал каква е волята Божия, а ти искаш с две думи да ти кажа това!
Натъжил се простичкият, като разбрал, че не може да се научи така лесно на спасителната Божия воля и навел замислено глава. В тоя миг видял една голяма книга на масата на учения монах и го запитал:
- Каква е тая книга?
- Това е Библията, която изучавам - бил отговорът.
Очите на простичкия се отворили широко в благоговейна почуда. Той се навел, целунал Библията със страхопочитание и рекъл:
- Ти познаваш Библията. Моля те, кажи ми поне коя е първата и най-важна заповед, та от нея да почна спасението на душата си!
Ученият монах намерил съответното място в Новия Завет и зачел:
- Първа от всички заповеди е:
"Слушай, Израилю!
Господ, Бог наш, е един Господ,
и възлюби Господа, Бога твоего
от всичкото си сърце,
и от всичката си душа,
и с всичкия си разум,
и с всичката си сила.".
Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е:
"Възлюби ближния си като себе си".
Друга заповед, по-голяма от тая, няма (Марк 12:29-31).
- Стига, стига! - рекъл развълнувано простичкият монах. - Това е толкова голямо, че аз сега искам само него да запомня и само него да изпълнявам. А кога го изпълня , аз ще дойда пак при тебе да ми прочетеш още нещичко от Библията.
На края на живота си той пак дошъл в същия манастир, за да се оплаче на учения си събрат, че все още не бил изпълнил достатъчно двете най-главни заповеди."
. . .
Дали гордият монах, който знаел Библията от "кора до кора", си е замълчал без да му даде съвет. Тоя, който знаел Библията, но не я разбирал добре.
| |
| |
| 
|
|
