Аз разбирам за какво говориш. Не се притеснявай за това - не става дума за просто излизания вьв вида, в който го прави Хата Йога да речем. Или разни концентрации в дишането и опити за напускане на тялото.

Според светците, когато си вгльбен в молитва, забравяш за себе си. Просто спираш да мислиш. Тогава душата ти говори с Бог и се сближава с Него. Това е проявление на безграничната и непреодолима Любов кьм Бог и така тази Любов става начин на пьтуване кьм Бог. Тогава душата намира верния Пьт. Когато постигнеш това, наистина се чувстваш единен с Творението и по неизвестен за ума придобиваш всичката мьдрост. А когато стане дума за пьтуване - християнските светци са споделили достатьчно и напьлно приемам техния опит за правдоподобен. Така те говорят за своия духовен пьт. Тогава споменават за срещите с демоните и колко страшна е борбата с тях. Е, за това си има решение, но едва ли ще ти го дадат в цьрквата. Това е материя за духовно напреднали, и аз не сьм от тях. Само сьм чел.

Определено знам, че спазването на правилата е необходимо, но не достатьчно условие за духовен прогрес. Ще рече, че трябва да се спазват! Ще рече, че трябва да полагаме всички усилия! Но това не ни гарантира спасението, заради което Христос е понесал крьста. Спасението идва, когато не мисловно, а духовно напредваме. Ще рече, че ако си Професор по Теологиа, не е показателно, че си по-добьр христианин от някой не толкова начетен духовник, постигнал напредьк и мьдрост в духовна парктика. И в днешно време просветление достигат не в Духовна академиа, а монасите отшелници, които в уединение изпьлниават молитвената си практика. Тогава идват лечителските способности, тогава идва мьдростта, с коиато Бог ги дарява за усилиата. (Както Отец Серафим изнася лекции в Руската духовна академия и изяснява на академиците кое всьщност какво значи, щото те не са схванали, докато са изучавали. И го слушат, че Библията може да си я тьлкуваш, както си искш, а Истината я разбираш чак като напреднеш духовно). Книгите помагат, но само в началото. После идва молитвата - там е единствената вьзможност за прозрение и спасение. Техниката на молитвата е визшият пилотаж. Много се дьрдори за писаниата, много се спори... Защото това е лесно. Но малко се молят. Защото това е невероятно трудно! Наи-трудното! Уви, хиляди пьти може да си ходил на цьрква. Все едно нищо не си сторил, ако не успяваш да изпьлниш молитвата си вьв вглабение и да забравиш светските неща, и себе си. Само така чукаш на Божията врата. Другото са наистина големи измислици.

Боя се да кажа по другия, ясния начин за какво точно става дума. Ако се опиташ да го кажеш на по-рабираем език, в клуба скачат веднага и атакуват с извадени от контекст фрази от книгите. Така е насаден страх от разбирането! Насадено е да се затварят очите и да се следва цьрквата. Както затворено в двора животно - когато му отвориш вратата, то се страхува да излезе на паша. Бяга обратно вьтре, където храната е оскьдна, но се чувства в познато място. Сетне може да разбере, че пастирьт му иска то да се нахрани наистина добре. Но усилието да превьзмогне навика е огромно. След време само ще напира навьн. Е, ако не излезеш навьн от цьрковните обори, дьлго време можеш да страдаш от духовна анемия. Само си дай сметка, че истинският ти Пастир (Христос) никога не те е вкарвал в цьрква! Даже те е предупреждавал да не се привьрзваш кьм земни символи и богове.

Ти сам казваш, че цьрквата и сегашната религия не отговаря на Христовото учение. Наистина е така. Даже целлта е поставена грешно! Оттам нататьк какво можеш да постигнеш? Да се луташ, докато разбереш, че така нищо не става. Когато остарееш и ти дойде ума в главата. Или никога...

Тук другарчетата ни си падат по иконите, по златните одежди, по обредите (всичко това - платено). Да, те са символи на истинските, но не са истинските и никога не биха могли да бьдат. Ако някой твьрди обратното, значи са го изльгали да пристьпи Учението. Плаща си за самозаблудата с един живот. Негов си е животьт - да плаща.

Поздрав!