Петица, вярно е, че не съм специалист по история на Църквата. Мога да отделя време и пари да изуча материалите, които предлагаш. Но се боя, че това е едно обречено начинание. Няма да стана голям историк толкова лесно. Ще имам някои пропуски и само ще ти давам нови и нови поводи за спор. Този опит да ме увлечеш в християнската история (както и на Одолам - да ме въвлече в библейски анализи) няма да мине. Просто мисля, че ще иска много време, което сега нямам. А плодове няма да има никакви.

Разбрах те така: ти не се доверяваш напълно на историческия процес, в който християните са утвърдили своите догми (учението на Църквата). Затова считаш, че трябва от сегашните ни позиции той да бъде "повторно ревизиран", за да не би да се окаже, че е вървял в погрешна посока. Тоест ти допускаш, че някой (ти или други) сега разполага с по-добра възможност за преценка отн. обективната Божия Истина. И започвайки от един момент, "откриваш" отклонение в Истината, правиш "ревизия" и тръгваш "оттам нататък" в "правилна посока".

Аз подкрепям това, че е необходимо на всеки етап от живота си да изпитваме своята вяра и ученията на своите водачи възоснова на Светото писание. Ето и примери - св.Василий е казал:
"Онези от слушащите, които са образовани в Писанията, да изпитват казаното от учителите; и онова, което е съгласно с Писанията, трябва да се приема, а онова, което им е чуждо, трябва да се отхвърля; и онези, които настояват на това учение, трябва съвършено да се отхвърлят." И също: "Необходимо е всяко слово и елемент (на вярата) да се засвидетелства с боговдъхновеното Писание, за да бъдат узнати добрите и отхвърлени лукавите."
Но не смея да пренасям този стил на разсъждение назад, върху вече утвърдени истини. (Тук нямам пред вид каноните и правилата. Те са човешки мерки, за наша полза. Не са абсолютни и неизменни, каквато е Божията Истина - Христос. Затова теоретически погледнато могат да бъдат променяни, ако ползата от тях се превърне във вреда. Това се решава на съборите.) Защото се боя, че нито ти, нито който и да е в наши дни е достатъчно обективен за "ревизор". Ти например нямаш това здраво недоверие в богословската си подготовка, което е необходимо за целта. Ето защо не е ясно дали коригираш "кривата" посока на развитие на догматиката, или "изкривяваш" вярната и посока. Например как си сигурен, че не си просто повлиян от сегашните си представи, ако са "de facto - криви", и те ти пречат да разбереш правилно старите учения?...

Вярно е, че сме отговорни пред основата на апостолите. Но това го възприемам като отговорност да пазим наследената линия на развитие и наследената догматика, а не смело да я ревизираме. Не виждаш ли, че Светият Дух сякаш все повече "отслабва" сред нас? Това е нормално, просто идват "последните времена". Но как тогава да се изправя срещу св.Василий Велики или св.Григорий Богослов, или св.Йоан Дамаскин и да кажа: "Знаеш ли, тука нещо не си го разбрал добре и здраво си ни объркал всичките. Трябва да е по друг начин." Извинявай, но не мога. Още повече, че като се запозная с думите им, откривам в тях само истина. "Отклонения от ортодоксията" както казах и преди, наистина е имало. Но за разлика от теб аз просто вярвам, че те са преодолени. И затова насочвам усилията си напред, а не назад - към ревизиране на светците. Затова не анализирам раннохристиянския период.

Периодът, който приемам за "спорен" не е ранното средновековие, а именно късното. При нас той вероятно съвпада с турското робство. То допълнително е утежнило положението. Изобщо не говоря за още по-късните, "новите" периоди, където нещата са направо ужасни и Църквата е ПОЧТИ унищожена. Тогава физическото потисничество е било комбинирано с духовно.

Но забележи, никога не съм се опълчил срещу нито една православна ДОГМА! Това, което ме отвращава не е развитието на догматиката, а духовният упадък поради отслабването на благодатта на Светия Дух. Този упадък е довел до загуба на на истинската вяра и заменянето и с вярата в Канона, в Правилата, в Светите отци, в духовенството, в монашеството... В "Новия Закон". Погледът е вече във всичко друго, но на последно място в Самия Христос. И все повече и повече е в "покорството" и "послушанието"- толкова повече, колкото повече е изчезвала истинската вяра и праведност у тези, които са ги изисквали. Удавник за сламка се лови. Православната църква постепенно се е уловила за канона, защото нищо друго не и е останало, за да запази вярата. Именно в това виждам своите усилия - да обясня, че съм православен защото вярата ми е ИСТИНА, а не ПРОСТО и САМО защото така ме учи даден отец.

Но, да се разберем! Отците и ние сме едно и се подкрепяме. Просто някои ги разбират и с ум и със "сърце", а други изобщо не си правят този труд. Едни носят вярата като синове, други я поддържат като роби. Едните са свободни и радостни, другите са ограничени и измъчени (и често си играят на "развален телефон"). Защото, петица, вярата не е само догматика. Когато изчезне Духът вярата спира да се живее. Превръща се в "наука" и умира. А да се прогони Духът на Истината е много лесно. Например един от "утвърдените" начини е да се забрани на християните да мислят, самостоятелно да действат, да решават, да творят, да бъдат личности. Забранява им се даже да чувстват. Насилват ги да приемат злото като добро "в името" на нещо - например на "Покорството" (любимата тема на "Апостол Тимотей"). И когато това доведе в тях до вътрешен конфликт, отчаяние, отчуждение от Църквата, ги обвиняват в гордост... Самото осъзнаване на нечия вина или греховност вече се заклеймява като грях. (Даже и да не е непременно свързано с осъждане.) Така се създава "сладка", беззащитна среда за развитието на всевъзможни пороци и престъпления. Грешникът, горделивецът и слугата на сатаната най-много обичат да призовават към покорство и смирение. Но не от любов към ближния, а защото "така трябва" и уж е "полезно за нас"... Изобщо сатаната е доста близо до олтара. Но и при вас не е по-добре. Просто конкретните ви проблеми са други.

Но все пак ние имаме истинското учение, правилните догми и тайнства. Затова за тези, които желаят, има всички инструменти за спасение. Това е СЪВСЕМ ДРУГА ТЕМА.

По-ясен ли съм ти сега?

Поздрави, 2405, Господ да е с теб!