|
Еййй, хора!
Вчера бях на един симпозиум, от който останах страшно, ама страшно доволна! Беше в Аулата на Софийския университет, организиран от:
* Българско библейско дружество
* Богословски факултет към СУ "Св. Климент Охридски"
* Кирило-методиевски научен център към БАН
Беше представяне на някакъв НОВ ПРЕВОД на Новия Завет, изготвен от представители на всички гореизброени. Ето какво разбрах от лекциите, които се изнесоха. Това са записките ми от някои изказвания на този симпозиум (доколкото успях да записвам всичко, което се гововеше).
пастор Алтунян (председател на Българско библейско дружество):
"Всички останали преводи на Свещеното писание са били правени от други езици (църковнославянски, руски, английски, немски) с известни съпоставки с първоначалните ръкописи. Този превод е направен изцяло от оригиналните езици - първият такъв превод в България! Момент от епохално значение!"
(Този пастор също така говореше нещо за библейски преводи, правени преди Освобождението от екип българи православни и протестанти заедно с някакви чужденци. Сред българите чух имената на Петко Славейков, Фотинов и още някой, но не го хванах... Сори.
Същият говорител прочете и приветствие от Премиера.)
доцент Желев (декан на Богословския факултет в СУ и директор на Дирекция по вероизповеданията):
"Кратка история на превода на Православната църква. Работата по превода на Новия Завет започва през 1908 г. и завършва през 1918 г. Едва две години по-късно е отпечатан тираж 27 000 броя в Германия. През 1925 г. излизат първите сигнални бройки на превода на цялата Библия, а целият тираж се обнародва година по-късно. Този текст се използва през останалата част на ХХ век, като на няколко пъти се правят безуспешни опити за нанасяне на редакции, но безуспешно. Едва през 1982 г. това издание бива осъвременено и напечатано на модерен български език, но без текстуални корекции."
проф. протопрезвитер Николай Шиваров:
"Библейският превод от 1925 г. се нуждаеше от сериозно езиково обновление. Ние всички имаме нужда от ново вникване в завещаните ни истини. Аз лично съм запознат с работата на една комисия към Св. Синов, която работи цели 14 години. През ръцете ми са минали над 6500 страници машинопис с предложения и обяснения за корекции върху Стария Завет. (Отделно през ръцете на мои колеги минага още 2500 стр. върху Новия.) Когато започнахме настоящия труд, той беше предложен на представители на Католическата църква и Евангелските църкви и текните представители (архиепископ Кирил ............ и пастор Симеон Симеонов) приеха нашия труд. Затова можем да кажем, че този превод на Светото писание най-сетне е представителен и приет от всички християнски църкви в България.
Преводаческият процес беше на две нива. (1) Преводачески екип, който вършеше същинската работа; (2) review committee, съставен от представители на трите църкви (православна, католическа и протестантска). Понякога в този комитет имаше доста разгорещени дискусии, но всичко това правехме в духа на християнската любов.
Отговаряно е на два основни въпроса, които си зададохме още в началото на трудовия процес: За кого се превежда този текст? Кое ще има предимство - съдържанието или стилът? Оттук излезнаха и трите основни приоритета при превеждането: 1. ТОЧНОСТ; 2. ЯСНОТА; 3. ПЛАВНО ИЗРАЗЯВАНЕ.
Основната цел на този превод на Библията е той да се използва от всички християни в България при извънбогослужебен прочит."
Томас Каут (някакъв протестантски представител на United Bible Societies:
(Toзи чужденец коментираше някакъв текст от последната книга на Новия Завет "Откровение на апостол Йоан богослов", където се разказваше за някакъв "престол на сатаната", за някакво "бяло камъче" и т.н. Честно казано, нищичко не схванах от това, което говореше, а и преводачите му бяха ужасни. Не разбрах в каква връзка ги говореше всички тези работи, при положение че симпозиумът беше заради новия превод на Новия Завет.)
доцент д-р Светлина Николова (Кирило-методиевски научен център към БАН):
"След като учениците на светите братя Кирил и Методий пристигат в България през 885-886 г., те преработват неколкократно превода на Евангелието, Апостола и Псалтира. Тяхната редакция добива известност под името "Преславска редакция". Към тях са включени и някакви пророчески книги, плюс интерпретации от известни византийски писатели. Този текст придобива популярност в целия източноправославен свят, като техните книги се усвояват за употреба в Руската и Сръбската православни църкви.
До началото на XIV век биват правени многократни редакции на тези текстове. По това време един светогорски монах на име Йоан прави голяма обработка на всички дотогавашни редакции на Тетраевангелието, Праксапостула, Литургията, Тепик и Псалтир. Накрая той пише: "С труда, изложен от преподобния отец Йоан, преведе се от гръцки на български в Света гора атонска обител..." Неговият труд се превръща в стабилен текст, който постепенно изтласква останалите съществуващи редакции и застава в основата на всички богослужебни книги...
При настоящия превод са следвани няколко приоритетни цели: (1) възможно най-вярното разбиране на оригиналния текст; (2) достигане на възможно най-широк кръг читатели чрез осигуряване на добър, стилистически неутрален език; (3) привличане на нови вярващи посредством новия превод на Библията.
Следните езикови фактори са вземани предвид по време на преводаческия процес:
1. Отпадане на ПАДЕЖНИТЕ ФОРМИ спрямо изданието от 1925 г. В съвременния български език няма падежни форми (с изключение на личните и въпросителните местоимения и звателните форми на съществителните). В новия превод падежите са премахнати.
2. Заменяне на някои ЛЕКСИКАЛНИ и МОРФОЛОГИЧНИ ФОРМИ с изрази, които са съвременни. Например думи като "човеци" или "люде" са заменени с лексемата "хора".
3. Осъвременяване на ВИДОИЗМЕНЕНИ ЛЕКСИКАЛНИ ФОРМИ. Например дума като "Божий" вече се пише "Божи" или още по-добре "на Бога".
4. НЕРАЗБИРАЕМИТЕ ЛЕКСЕМИ се запазват, но се обясняват. В това число се включват названия и имена, животни и растения, мерки и теглилки, празници, както и имената на Бога. Например не се превеждат думи като "литра" (не "литър"), "мяра", "лепта". Думи като "осел" или "елей" се запазват в старата си форма, понеже съвременните им еквиваленти "магаре" и "зехтин" принадлежат на друг смислов пласт.
5. ЛЕКСЕМИТЕ С РАЗВИТИЕ са били превеждани според контекста. Например старата дума "изпитвам" има две различни значения: абстрактно - "подлагам на изпитание"; конкретно - "изпробвам". Според контекста се определя кой вариант да се предпочете.
6. При някои ЛЕКСЕМИ, които са ЧУЖДИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК се създава усещане за езиков дискомфорт. В такива случаи за предпочитане е езиковата форма днес. Например израз като "хванати от бяс" се изразва като "обхванати от бяс", а "можеш ме очисти" става "можеш да ме очистиш".
7. Много характерни за библейската изразност са онези ИЗРЕЧЕНИЯ, КОИТО ЗАПОЧВАТ С ДОПЪЛНЕНИЕ. (По принцип изкарването на допълнението в началото на изречението играе ролята на логическо ударение. Когато всяко изречение се пише по този начин обаче тази роля се изтърква.) В такива случаи се запазва словоредът на изречението в съвременния български език: подлог-сказуемо-допълнение. Например изречението "Тази притча каза Иисус" става "Иисус каза следната притча", а изречението "Дохожда една жена" става "Една жена идва."
8. При АРХАИЧНИ и РЕДКИ ЛЕКСЕМИ се запазва старото звучене с оглед поддържане на приемствеността на превода. Запазени са думи като "праотец", "месечина", "дълготърпелив", "нозе", "предобраз", "Святая святих".
Освен всички гореизброени приоритети на преводаческия труд не трябва да забравяме, че има и още една функция на библейските текстове - да кодифицират нормите на българския език. Преводът на светите братя Кирил и Методий постигат именно това. Нека и този превод да послужи за кодифицирането на съвременния български език!"
****************************
Предполагам, че някои от вас също са били на този симпозиум. Сигурна съм, че не съм успяла да запиша и една малка част от всичко, което беше казано там. Съжалявам, ако съм пропуснала важни неща или ако съм допускала фактологически грешки при записването. Знаете как е на лекция - пишеш каквото схванеш, пък за останалото молиш колегите.
Ако някой от вас е бил там и също е водил някакви записки, ще съм благодарна да ги сверим, за да бъде възможно по-точно.
Пускам всичко това като тема, понеже съм страшно ентусиазирана, а и защото предполагам, че тази информация може да ви е полезна.
Хора, аз си купих това издание на Новия Завет! Там, пред Аулата, го продаваха само за пет лева. От това, което съм прочела досега, мога да кажа, че наистина звучи доста по-добре от другата Библия, която имам (издание на Св. Синод).
Възхитена съм, че днес има хора, които дават труда си с такъв жар заради Библията!
Възхитена съм, че днес видях протестантски пастори и православни свещеници (а имаше и католически свещеници) да седят в една зала и да общуват заедно и спокойно без всички тези гадни искри на неприязън, които виждам в клубовете тук между вас!
Възхитена съм, че днес видях християни, които не смятат, че за да си вярващ, трябва да си тъпак. Това бяха интелигентни хора, с които е удоволствие да се разговаря. (Аз се приближих до отец Николай Шиваров по време на почивката и бях възхитена от интелекта на този човек! Бяха го наобиколили няколко души и го питаха разни тъпи неща, а той само с няколко изречения ги постави на място. Невероятно. Защо всички християни не са такива като него?)
Хора, щастлива съм!
(ПС. За тези, които биха се объркали каква съм, искам да кажа, че не съм нито протестантка, нито православна, нито католичка. Всъщност изобщо не съм християнка (все още:), но вашата вяра ми е много интересна. Искам да науча нещо повече и съм благодарна на всички вас, които досега сте ми обръщали внимание и сте ми давали отговори на въпросите ми.)
_ _ _
Истината и златото се добиват не чрез отглеждане,
а чрез отмиване на останалото
Толстой
|
Нов превод на НОВИЯ ЗАВЕТ !!!
