Ми виж, не точно ме шокираш, бих казал ,че те приемам напълно насериозно, просто се опитвам да мисля като теб и ти казвам защо не мога(както впрочем и ти ми казваш защо не можеш да мислиш като мен)
Значи аз наистина в известен смисъл разделям историята на църквата на "до" и "след", всъщност не бих казал ,че точно аз я разделям, защото нещата са твърде очевидни за всеки ,който се е занимавал с проблема, професионално или лаически.
първото нещо ,което се опитвам да ти кажа , е че твоята вяра е твърде различна от тази на раннохристиянските мъченици , та и епископи. Разбираш ли , не ти казвам, ти вярваш като тях и затова не си прав, казвам ти - ти живееш с презумпцията ,че вярваш като тях, защото църквата така ти казва, но всъщност вярата ти е различна то тяхната в равен брой аспекти с различието ти от моята. виж, предлагам ти нещо практично- изравяш си от нета на руски или английски(на чешки незнам дали я има) История на църквата от Евсевий Кесарийски и я прочиташ. Така се запознаваш с основните събития герои на ранната църква, после вече тръгваш по имената и произведенията и изчиташ още 2-3000 страници- има си качени в нета доста неща, много леко и приятно занимание. Тогава ако искаш пак ми разправяй за броеници и т.н.
И гледай сега интересното- тези материали не са никак прости- ние с теб например сме убедени в съборните определения за Троицата, за природите и волите в Христа и т.н, също сме убедени ,че това можем да го докажем с Писанието. Когато обаче четем документите на ранната църква вмиждаме очевиден проблем в това отношение- нещата доста често са криви ,неправилни, тръгва се в погрешна посока. чудим се -ачбе к`ва е тая работа и като мислещи хора намираме добри обяснение- вникваме в процисите които са се развивали, поставяме се на мястото и в контекста на тези хора и разбираме защо така се получава. Просто ни става ясно ,че този хора е напълно допустимо да имат известни отклонения от ортодоксията , но въпреки това си ги чувстваме близки и ги обичаме. Виждаме обаче ,че църковната история не е само положителен процес на който можем да се доверим сляпо, виждаме нашата огромна отговорност. обаче имаме нужда от обективиране- къде е то- и тогава се обръщаме към Писанието. И виждаме ,че онзи период има проблеми както с ортодоксията в смисъл на богословието за Троицата или христологията , така и спрямо практиките на Писанието, на това вече ти му викаш протестантизъм, за мен това не е мръсна дума
мисля, че християните са отговорни пред основата на апостолите и пророците и трябва да градят на нея.
Дори и да не приемаш тази ми позиция има очевиден проблем- ранната църква не е равна на църквата от ранното средновековие.
ти ясно виждаш, че в късновизантийския период църквата изпада в криза и си склонен да разграничаваш нещата в православието на добри и нездрави- казваш това идва от кризата , а това е истинското православие , защо не си склонен да анализираш и периода ,който приемаш за безспорен?

Сега за отлонението- мерси ,ще прочета статията в Мирна, аз ти препоръчвам една критика , която е публикувана в клуб Православие в темата за отец Михаил, писана е от един атонски монах, просто феноменално.

Гледай сега, аз не искам да те убеждавам в нищо , просто ти споделям това до което съм достигнал и защо не мога да мисля като теб.