Явно съм те шокирал.

Не мисля, че съм търсил "удобен" начин да бъда християнин. Напротив. Истината обикновено е страшно "неудобна". Винаги активно съм търсил само Нея, което означава - търсил съм Христос. Преди да Го приема, съм се заблуждавал в много неща. Сега обаче се оказа, че този мой навик - да търся и да мисля, е бил полезна придобивка. Оказа се, че много заблуждения има и сред християните. Да си мислещ християнин е страшно неудобно, "вервай ми". Къде по-удобно се оказа да си просто психично болен. (Извини ме за отклонението, но прочети последния брой на сп."Мирна"-18/2002, особено първата статия, за да разбереш какво точно имам пред вид. А с този проблем се сблъсках още първите си дни в Църквата!)

Значи, ти правиш разграничение между периода на ранното християнство и този на едно "по-късно" християнство? Нещо като "до" и "след" схизмата с Рим, така ли? (Или слагаш точната граница другаде?) Забележи, в началото това е била единствената Църква, която ние наричаме и "православна", за да подчертаем, колко много държим на произхода си! Но подобно постъпват и католиците.

И според теб аз не поемам отговорност за своята вяра, защото просто приемам свидетелствата и вярата на всички "ранни" християни като свои? Това е доста странно. Значи, ти толкова смело "захапваш" християнството, че си готов без колебание да подложиш на ревизиране даже вярата на първите мъченици за Христа, учението на първите епископи, а защо не и на апостолите?... Знаеш ли, няма как да бъда ЧАК ТОЛКОВА смел като теб. Все пак, аз не съм се родил през първите векове. Няма на кой друг да вярвам и от кого да чуя благовестието, ако не от тях. В това е моята вяра. Тя се опира на доверието към "ранните" християни. Ако имаше нещо съмнително в тях или в учението им, те нямаше да умират с десетки, може би - стотици хиляди за вярата си. Всяко дърво си има корени и ствол. Поне стволът ако не е стабилен, няма за какво да си говорим. "Празна е нашата вяра." Може да си измислим друга вяра възоснова на писмените източници, като Писанието. Но това не ми се вижда много мъдро. Извинявай, че не мога да мисля като протестант. Ти мислиш, че си отговорен, защото отхвърляш доверието към предците си. Аз предпочитам в този смисъл най-"безотговорно" да "рискувам", и или да "погина" заедно с тях във вечния смисъл на думата, или заедно с тях да се спася. Тази моя "безотговорност" считам за благоразумие, а твоята "отговорност" - за риск. Е, мое си мнение, не ти го натрапвам.

Вярата на ранните християни не е само в броениците или в иконите. Жалко, ако имаш такава представа. Ако рискуваш - да се опиташ поне - да усетиш духа на истинското православие, ще откриеш нещо много интересно и съм сигурен, че ще ти хареса и вече ще мислиш по друг начин. Този дух според мен не е непременно при тези, които се величаят "Истински Православни християни". Самата ти представа за Православието е изопачена. Както сам казваш - смяташ за православни нещата, достойни за презрение (и добре ги изреждаш). Но това са само отделните ни "болежки". Това НЕ Е Православието! (Ще го повтарям без да се изморявам, колкото е нужно, дано да ми повярва някой.) Твоето огорчение те кара да мислиш така.

Като казваш, че Православието винаги е търпяло подобен път на развитие - като този, по който върви сега, даже донякъде си прав. Да, винаги покрай доброто се налепят и всякакви паразити. Историята на Православието е история на борба с тези неща. Но в края на краищата всички те са отпадали. То не е купчината от безобразия, която сега е в твоите очи. За разлика от теб аз виждам не повърхността на нашата Църква, а сърцевината и. Тя не е нито само в настоящето, нито само в този свят, само "материална". И не само аз - всички православни, които сме тука я виждаме така. Затова се опитвам не да отричам Църквата, а да работя за нея. Разбира се, че се разграничавам от нещата, които намирам за чужди не само на Православието, но и на всеки, който се уповава на Христос. Не само, че това ми се вижда угодно на Господа, но и го считам за един добър път за спасение. Проблемът е в изцяло погрешната ти гледна точка към нашата Църква.

Затова мисля, че няма противоречие в позицията ми, нито пък нещо, което да е възмутително. Но може и да греша. Нека и Бившия да каже, или пък ТРИ. (Те може и да са още по-критични.)

Най-искрени поздрави, Бог да те благослови!