Драги гневни приятелю, чудих се какво да правя с тебе. Сигурно защото си нямам друга работа в къщи, отговарям ти подробно.

Имаш прекрасни данни да станеш добър християнин, ако се съди по ревността ти и по някои отделни твои мисли. И дано, да дава Господ! Но в момента - здраво залиташ. С времето ще понаучиш още много и ще ти се изяснят някои неща. Добре дошъл в клуба. Но не се пали толкова, не гледай мене...

Хареса ми виждането ти за това, че формализмът (буквализмът) във възприемането на вярата е глупост и е добре да се избягва. Също съм съгласен, че нещата трябва да се степенуват по важност. Твоята преданост към Божието слово е впечатляваща, особено по отношение на заповедта "Не убивай". Сега ще ти кажа и с какво не съм съгласен.

1. Ако искаш да уважаваме твоето мнение, а не да те поучаваме или даже (не дай Боже) да се изкушим да ти проповядваме, добре е да не намесваш и да не даваш за пример Мохамед и Буда. Иначе ще се наложи тепърва да изясняваме защо сме християни и не уважаваме особено тяхното учение. Оттам нататък рискуваш всичките ти конкретни доводи по темата да се окажат само "талаш".

2. Заповедта "Не убивай!" не е това, което си мислиш. Странно как ти, който толкова много се палиш, защото според теб сме възприемали буквално волята на Христос по отношение на квасния хляб и препоръчваш вникване и неформално разбиране, сам от друга страна постъпваш точно така. Хора, които уважавам (езиковеди) са казали, че в гръцкия език, както и в еврейския има две думи за "убивам". Впрочем така е и в английския ("murder" и "kill"). Думата, употребена в Светото писание е в смисъл "убивам със зъл умисъл", а не просто "лишавам нещо живо от живот". Освен това сам Бог е наредил на старозаветните евреи да убиват провинилите се (на много места-"непременно да се умъртви"). Да не говорим за това, колко подробно е описал кои животни могат да се ядат, а кои - не и това е основна част от еврейския закон. (Не знам как е възможно да се ядат, без при това да умрат.) Не случайно ти напомних за Авел, който е принесъл на Бог дар - животно, и Бог е погледнал милостиво на него и на дара му, за разлика от Каин, който Му принесъл като дар круши, сливи и мушмули (образно казано), но не Го е зарадвал. Жертвоприношението на животни е било угодно на Бога в Стария завет и е било правено редовно, при това с явно нежелание, защото животните трябвало да бъдат най-добрите - виж какво казват пророците по въпроса. Сам Бог твърди, че който не му принася в жертва най-доброто си животно - краде от Него. И така, твоето непознаване на Библията и на Божието слово не ти дава право толково ревностно да го цитираш и да се опитваш да го използваш в защита на убежденията си. Пази се от тези неща!

3. Аз не знам кого точно имаш пред вид, като изобличаваш някои хора в грехове, прикривани под лозунг за борба с фанатизма:
"w preliubodeianieto (to dnes e prieto wski da spi s wseki), da priswoim nesto, koeto si wnushim, che ni e po-nujno otkolkoto na drugia, da poizlajem, za da ne sme fanatizirani chak dotam, da... Da izbroia li oste ot onowa, koeto nie greshnite prawim wseki den pod lozunga 'Da ne sme fanatizirani'."
Но ми се струва, че тези хора не са християни, или поне не такива, които да служат за пример. Следователно фанатизмът в християнството има съвсем други измерения. Той се дължи често на вопиюща неграмотност и винаги на липса на Дух Свети. Тъжно ми е, че наистина се среща. Но и той, и борбата с него нямат нищо общо с явленията, които описваш. Не и в Църквата. Фанатизмът в Църквата се проявява в съвсем, съвсем други неща... Църквата благо и кротко ни учи да се борим с греховете, а ние всички се стараем, по силите си.

4. Конкретно за ескимосите: драги приятелю, не те питах какво си мислят ескимосите, като изяждат някоя нещастна нерпа. Питах те какво биха яли, ако не го правеха; или ако те послушаха например тебе, за да станат вегетарианци. Ти какво би правил като корабокрушенец на остров, където няма даже лишеи, но е пълно с тюлени? Ако ти би предпочел "смърт на инат", то гладната смърт на ескимоския народ или тяхното преселване не ми се виждат много Богоугодни. Това ти говоря - за чистата физическа принуда да се яде месо. А-сега: кажи нещо така, че да НЕ ни прозвучи фанатично. Не смяташ ли, че след като организмът ни има прекрасно пригоден апарат за разграждане и усвояване на месо (а не търбухчета като на преживните животни), това не е каприз на природата, а Божия воля? Или ти си по-чист и по-праведен от Бога?

5. В този форум и преди се е говорило за вегетарианството. Като вегетарианец съм категорично против това да бъдат принуждавани други хора или да им се оказва натиск да вземат решение по този въпрос. Това е личен избор, без общоприета морална стойност, а само с ЛИЧНА ТАКАВА. Сам Бог ни е оставил тази възможност за избор и НЕ ни е казал добро ли е или е лошо да ядем месо. Виж ап.Павел: "Послание до Римляни" гл.14: 2-4 и също 14 и 17-23. Сам Христос е обявил всички храни за чисти от Своя гледна точка - виж "Евангелие от Марка", гл.7: 18-23.
... ... ... ...
Като заключение ще ти кажа: въпреки, че намеси вегетарианството в тема, която няма нищо общо с него; въпреки, че не си прав поради слаби богословски познания и въпреки, че показа нездрава емоционалност, отделих ти доста време. Ако обаче това не ти помогне и не промениш малко своя подход - предупреждавам те най-приятелски, че повече няма да отговарям на постингите ти и няма да ти помагам. Защото, все пак, отговаряйки ти, се надявам да съм ти бил полезен.

Господ да бъде с тебе, поздрави!