Пак ще ти повторя, ТРИ: не осъждам доводите на архим. Серафим в книжката му, а ДУХА на самата книжка.
Въпреки, че: Повечето доводи са изложени наготово, без доказателства. Има "цитати" от Писанието, които са тенденциозни; напр.- механично слепени извадки от различни места, които са са взети и използвани, за да сформират цялостна мисъл, която никой не е изказвал като такава. Съвсем тенденциозно и непочтено са употребени най-елементарни средства за манипулативна пропаганда, подходящи за "обработка" на по-слабо интелигентни (или образовани) хора, каквито са много от обикновените християни. Въпреки това тези средства са обичаен апарат на всички пропагандни машини, включително и на тези от най-тоталитарен и реакционен тип. Защото си остават ефективни и до днес! (Чудя се само умишлено, "професионално" ли ги е употребил или "по вдъхновение"?) Почти няма ясно доказани, непресилени и нетенденциозни твърдения. (Ако искаш подробен анализ на тази книжка - само кажи. Имам го, ще ти го пусна и толкова. Не твърдя, че съм по-добър от някой критикар в "жълт вестник". Но определено съм по-подробен и се обосновавам.)
Но аз допускам, че всичко това не е най-страшното. Страшен е нехристиянския ДУХ на книжката, който няма нищо общо със Светия Дух. Впрочем, в голяма част от идеите (и трудовете) на самия архим. Серафим присъства именно този дух. Духът на огорчение, почти отчаяние, с което се търси Истината, разбирана като някаква рафинирана "чистота на вярата" и което неизбежно води до изолационизъм, а от там - до вражда и омраза; упованието в праведността, разбирана като строго спазване на църковните предписания и оттам - като единствено средство да се "спечели" любовта на Бога...
Извънредно жалко е, че не си се усетил. Това показва, че вероятно вече и ти самия до известна степен си заразен от този дух. Любовта на архим. Серафим никак не лъха от неговите книжки, затова се чудя дали и доколко съществува. Ако се наблюдава нещо такова, то е твърде абстрактно. А би могъл да използва същия този "апарат", за да внуши толкова много ЛЮБОВ към Православието, към ближния, към Христос... Но не това е била целта му. Точно това ме огорчава.
Ако искаш да научиш повече за това, в какво е предимството на Православието пред другите "деноминации" (а за мен то е безспорно), тази книжка е последната, която бих ти препоръчал. Защо не прочетеш "За папството и схизмата" - един сериозен и обективен труд? (Допълнително ще ти кажа от кого е, в момента не помня.) Май защото именно духът на архим. Серафим е това, което ти "се услажда", нали?...
А за мнението на свещениците по въпроса: ТРИ, ти вече знаеш отговора. Но и да е съгласен някой от тях, той би бил твърде предпазлив, за да си позволи да ме подкрепи. И аз не бих рискувал да го "злепоставя". Но определено има и такива хора.
Поздрави, ТРИ, Господ да е с теб!
|