Не знам, честно, защо е необходимо да се излагат молитвите в писмен вид и да се носят лично при тялото на покойния светец. Не си мисля, че това е грешно или неправилно; може би да има силата на своего рода по-категорично "волеизявление", изискващо личен контакт, жертва на повече лични усилия?... Не мога да си обясня защо устната молитва не е достатъчна, но предполагам, че ако практически е доказана някаква полза от писмени молитви, значи - има такава и толкова. Приемам го за даденост. Божиите дела не са прости и ясни. (Светът на отвъдното, ако мога да се изразя така, е непостижим за мен.) Как да кажа кое е "редно", а кое "нередно"? Бог го казва, а не аз.

Ако наистина прави чудеса, то това е значи Серафим Соболев. Ще се поинтересувам повечко от него. Не съм във възторг от Серафим Алексиев. Бившият добре го е обяснил - "кой кой е".

Радвам се, че уважаваш Божиите чудеса. Особено, ако ги възприемаш непредубедено на "деноминационна" основа.

Пак не ми отговаряш - критерий за какво да са чудесата? Казваш: "това те питам, явно и самите чудеса сами по себе си не са критерий?" Имаш предвид "критерий за валидност на тайнствата" или "критерий за спасителна сила и богоугодност на дадена църква", или "критерий за Божията любов към дадени християни", или изобщо - критерий ЗА КАКВО? Не, че нямам мнение. Естествено, че Божиите чудеса подсказват важни неща. Просто те питам - какво по-точно ТИ питаш МЕН?

Поздрави!