Благодаря ти, Владо.
Сега да не се изложа, имам предвид архимандрит Серафим, погребан в руската църква в София(от руската задгранична църква, после при "народната власт" май си е взел съветски паспорт), незнам дали е същия, но той приживе, за да утеши скърбящите си ученици им заръчал да му пишат бележки, та сега хората ходят и оставят на при тленните му останки бележки, казват,че прави чудесаИ аз като теб бих казал "какво означава това, но тук православните ме убедиха,че това е напълно редно, защото човек е психофизично същество, учудвам се ,че за теб е нередно(и се радвам),тук вече тотално ми се объркаха понятията за редно и нередно.
Та, ето (канонизиран е от църквата на Фотий), архимандрит Серафим върши чудеса, от друга страна ти имаш богословски и духовни причини да не му вярваш точно като на прославен светец, от трета страна точно заради чудесата на католиците имаш едно по-различно от ултрасите отношение към тях, това те питам, явно и самите чудеса сами по себе си не са критерий?
Излишно е да ти казвам, че по принцип като вярващ в Бога човек благоговея пред свръхестествените Му дела