Zdrasti,

Az puk misleh, che shte ni pozdravish za Nikulden (tuka, deto zhiveja go chestvame po star stil tochno dnes).

Znaesh li koi vsushnost e Djado Mraz (Santa Claus)?
Ami tova e neo-ezicheska degradacija na obraza na nai-pochitanija svetec na Curkvata:

Свети Николай Мирликийски Чудотворец

Паметта на Св. Николай се чества два пъти през годината: на 6/19
декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9
май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир
(Древна Лигия) в Бари (Италия).

Църквата отдава специална молитвена и богослужебна почит и
всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е
удостоен единствено "най-големият между родените от жени" (Мат.
11:11) Св. пророк, Предтеча и Кръстител Иоан.

Св.Николай се родил в гр. Патара, който се намира в Анадол - Мала
Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини).
Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни
хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с
молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо -
момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").

Св. Николай помогнал на един твърде богат жител на Патара, изгубил състоянието си и
изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той решил да пожертва
честта на дъщерите си, като ги заставил да отидат в едно блудилище, за да препечелят
нещо. Като узнал за това Божият угодник Николай му подхвърлил голяма кесия със
злато. С тази помощ клетия баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След извесно
време светецът подхвърлил в дома на бившия богаташ и втора кесия. Наредена била
честно и втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Богасвоите чувства на
благодарност: "Милостиви Боже, който си ни изкупил със своята кръв и сега ме
удържаш от грях и безчестие - молел се той, - покажи ми тоя, който служи за оръдие на
Твоята благодарност; покажи ни твоя земен ангел, който ни спаси от грях и
освобождава от порочни замисли!". Това му желание се изпълнило.

Св. Николай имал намерение завинаги да
остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в
откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на
молитва, той чул глас: "Николае, влез във всенародния повиг, ако искаш да получиш от
Мене венец!". В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си, какво ли означава
това призоваване. Същият глас отново му казал: "Николае, това не е онази нива, на
която можеш да пронасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се
прослави името Ми".

Завърнал се в света, светията заживял в него като пустинножител за суетата му и като
истински монах сред неговия блясък. За да избегне всенародната почит на изряден
пастир, каквато жителите на Патара заслужено му отдавали, Николай се заселил в
големия град Мир - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го
познавал и светецът заживял в този град, като странник. Но колкото повече Божият
угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал.

По това време се поминал Мирликийския епископ Иоан. За избирането на негов
заместник се събрали в Мир всички местни архиереи. Епископите усърдно молили Бога
да им посочи най-достойния за тази отговорна служба. И ето, на един от най-старите
епископи му се явил мъж, озарен от неземна светлина, който му заповядъл, тази нощ
да прекара в притвора на храма и да очаква идващите богомолци. "Пръв, който влезе -
казал той,- е избрания от Бога, името му е Николай!".

Същата нощ, светецът имайки обичай да отива в църква за полунощна молитва, станал
и влязъл в храма. Току-що прекрачил прага и епископът го спрял и попитъл за името му
- "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът,
като го хванал за ръка, въвел го в храма и го поставил сред другите епископи и се
обърнал към всички, като посочил слисания Николай, казал: "Приемете, братя своя
пастир, когото помаза Дух Свети и комуто той повери ръководството на нашите души.
Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!". Народът се радвал и
благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен
за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята на Господня и
приел архиепископството. Константинополският патриарх Св. Методий (+846 г.)
разказва, че известно време преди това Св. Николай сам имал видение. Нощем му се
явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и
бисери, а от другата страна Пресвета Богородица му възлагала светителски омофор.



Като архиепископ Св. Николай просиял като дивен защитник на вярата и верните,
както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения
срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни
и ги предавали на мъченния и смърт. Без да гледа опасността Св. Николай продължавал
безбоязнено да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял
дълго време, понасяйки с търпение глад, жажда и различни страдания, като не
преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се
прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.

Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни
раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса
Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в
гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318
отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил
християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито
да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата.
Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да
понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За
тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в
тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от месните турци, като
голяма светиня). Но някой от най-достойните отци на Събора имали чудно видение:
видяли как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от
него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и
реабилитиран в епископски сан и достойнство.



Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като "омиротворител ма
враждуващите" и "освободител на пленниците и невинно осъдените". Когато
във Фригия избухнал метеж императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните
кораби акустирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват
населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и
прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с
добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му
съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мир осъдил на смърт трима
невинни граждани. Без да губи време потеглил за Мир. Успял да стигне точно навреме,
изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой не посмял
да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.

Тримата войводи, с които се върнал от Фризия били повишение в звание. Завистливи
императорски сановници ги наклеветили, че уж подготвяли заговор срещу императора.
Той повярвал на клеветите и ги осъдил на смърт. Тъмничарят ги предопредил, че
присъдата ще бъде изпълнена на другият ден. Цяла нощ войводите се молили горещо на
Св. Николай да им се притече на помощ. Божият угодник се явил на сън на императора и
изискал от него незабавно да освободи служителите си, в противен случай отнеме
престола му. "Кой си ти, който смееш да заплашваш императора?" - попитал
самодържецът. - "Аз съм Николай, архиепископ на Мирликийската митрополия!".

Същият сън видял и константинополският военоначалник и съобщил на царя, който на
следваащия ден повикал тримата и им казал: "Чрез какво магьосничество сте ни
изпратили такъв страшен сън, и кой е този разгневен мъж, който иска вашето
освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Войводите започнали да го
уверяват в своята невинност, но изведнъж, като вдигнали очи, видели наред с царя
Св.Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на
императора, кой е Николай, те му разказали всичко, що видели в Мир. Тогава
императорът умъдрен от чудесното застъпничество веднага ги освободил, като казал:
"Не аз ви дарявам живота, но Николай, великия служител на Господа, когото вие викате
за помощ. Вървете при него, благодарете му и го помолете да не ми се сърди, понеже
изпълних волята му".

Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад,
добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил
голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св.
Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува
всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът
разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.



На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна
възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то
източва целебно миро.

През време на византийския император Алексей I Комнин (1081-1118 г.) мощите на
Св.Николай били пренесени в гр.Бари, център на южноиталианската област Апулия.
Това станало по нареждане на самия светител, защото гр. Бари бил завладян от
селджукските турци и броят на християните силно намалял. Светите мощи били
тържествено посрещнати от епископи, свещеници и от възторженя народ на 9 май 1087
година, когато е установен празника на пренасяне на мощите му, наричат у нас "летен
Св. Николай".

Службата, извършвана този ден в чест на светителя е съставена през 1097 г. от
руския православен инок на Печерската обител Григорий и руския митрополит Ефрем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите