|
"В Христовата църква благодатта се лее и спасението се постига не чрез самото духовенство, а чрез Църквата, но с помощта на нейното духовенство. Не духовниците са творци на благодатта - те са само нейни разпределители . Те са нещо подобно на проводници, по които благодатта Божия преминава, за да се излива върху вярващите, и без които е невъзможно да получаваме небесната благодат.
... Даже и духовници, които водят срамен начин на живот, си остават разпределители на благодатта, докато не настъпи моментът, в който да бъдат низвергнати от каноничната църковна власт и лишени от тайнството на свещенството, от благословената сила да разпределят Небесната благодат и да принасят пред Божия олтар молитвите на вярващите. В случай на недостоен духовник
Бог изпраща Свой ангел , за да извършва светите тайнства.
Тайнствата, извършвани от недостоен духовник, са за негово осъждане и проклятие, но също и за благодатен благослов над хората, които ги приемат с вяра. "
. . .
" . . . В църковната история познаваме немалко случаи, когато недостойни люде са заемали високи длъжности или когато патриарси са се превръщали в ересиарси. Знаем също така, че Вселенските събори, свиквани, за да разгледат и осъдят нова ерес, са изпращали по една, по две, по три покани към тези ересиарси, с които са ги призовавали да се явят на събора, и при това до последно са използвали обръщението „възлюбени в Господа”. И тогава, чак тогава - чак когато такъв ересиарх отхвърлял поканата им да се яви на събора, членовете на събора вече произнасяли анатема срещу него. Едва от този момент нататък подобен човек и тайнствата, извършвани от него, изгубвали своята благодат.
Погледнете, например, историята на константинополските патриарси през ХVII век. Турските султани били тези, които се занимавали с назначаването на патриарсите, и при това подбирали само хора, показващи, че са в състояние да дават възможно най-голям принос в султанската хазна. Някои патриарси запазвали своя сан по цяла година, други - по няколко месеца, трети - едва по няколко дни. На патриаршеския престол заставали също тайни йезуити и симпатизанти на протестантството. Султанът редувал патриарсите един след друг само защото всеки следващ изглеждал по-обещаващ приносител към султанската хазна. Колко бързи и неочаквани са били тези смени, можем да съдим по факта, че за периода между 1598 г. и 1654 г. са били сменени 54-ма патриарси. Само какво изкушение за вярващите!
Животът на гръцките християни от онова време бил безкраен низ от мъчителни страдания. Въпреки това обаче, те не се отделили от своите пастири и епископи. Нито пък престанали да посещават храмовете, въпреки че там се почитали имената на патриарсите, назначавани от мюсюлманския султан. Сред патриарсите от онзи период бил и св. Атанасий Пателарий - три пъти назначаван на патриаршеския престол, след като всеки път успявал да внесе в султанската хазна подобаваща сума пари. Той починал в Господа в Русия и бил канонизиран за светец.
Да не говорим също какво изкушение за православния руски народ е бил приближеният на цар Петър Първи, главата на Синода, архиепископ Теофан Прокопович - един пияница и женкар. Неговото изкусително поведение е могло да докара някои по-зилотски настроени следовници на вярата до истинска схизма. Но така или иначе, внимание в случая заслужават не схизматиците, а онези, които продължили да се молят в храмовете, където се споменавало името на архиепископ Теофан, и които
не изоставили Православната църква, а останали в нея, за да получават нейната благодат и благословение.
В наши дни изкушенията също не са малко. Но въпреки всички изкушения, нищо не ни дава основателно право да страним от общение с духовенството, което е в канонично отношение с патриарх Алексий."
Епископ Атанасий (Сахаров) (1887-1962)
"Да не грешим срещу единството на Църквата"
. . .
П.П. Мнозина инославни, а дори и мнозина наричащи себе си православни, виждат в Църквата НЕ НЕЙНОТО СПАСИТЕЛНО, МИСТИЧЕСКО УЧЕНИЕ, а хората, йерарсите, с техните слабости и недостойнства. И ред други кусури . . . Разбира се, това е нормално, защото така е по-лесно човек да оправдае собствените си постъпки и намерения (помисли) - по-лесно е да се осъдят другите, църковната йерархия например, и да се отиде в една секта, отколкото човек да погледне в душата си и да следва учението на Църквата, която е "стълб и крепило на истината". От Църквата могат да отпаднат хора, включително и лъжепатриарси, но Църквата ще пребъде до края на времената и дори портите адови няма да й надделеят, според истинните думи на Нейния Основател, Глава и Владика Господ Иисус Христос.
На Пресветата наша Троица слава сега и вовеки. Амин.
Редактирано от TRl на 13.12.02 15:09.
|
Че си имат кусури, имат си. Но кой няма. . .
