Говориш за Петър, че се бил самоопределил като "прост" човек, пред Корнилий. Темата за почитането на светиите като ходатаи пред единствения Ходатай Христос, като Негови най-скъпи приятели, може да бъде дълга за тия, които не искат да чуят - а и по нея се е писало и тук, и в клуб Православие. Само няколко думи. Ти как искаше г-н Симон-Петър да се обърне към Корнилий - може би примерно така:
"Недей така, Корнилий, стани, изправи се, аз съм просто един човек. Сега можеш да не ми се покланяш, но когато отида при Господа, и стана (със сигурност вече) свети Петър, тогава да не си посмял да забравиш да не ме почиташ. . .А и всички след тебе, та чак до свършека на тоя свят" . Така щеше да ти се изясни, може би, ала кой знае . . . Може би щеше да има пак някакво тълкувание, че е казано с а м о за Петър, и за никой друг.
Междувпрочем, ти познаваш ли някой (човек), който може да каже сам за себе си че е вече свят пред Бога. Или дори "само" това, че спасението му е с и г у р н о . . . А едно е поклонството пред човек като пред идол, съвсем друго е поклонението в знак на уважение - подобно на целуването на ръка на възрастен човек. Корнилий едва ли е приемал Петър за идол, за да му се поклони като такъв. По скоро го е направил в знак на уважение, а Петър е имал много по-голямо смирение от това, което можем да си представим. Много по-вече. . .

Отхвърлянето или пренебрегването на общението със светците е отричане, че ония, които са умрели в Христа и с е г а са Ж И В И в Христа, и като такива са част от светата Му Църква: ”не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.” (Матея, 22:31-32). Другояче казано това означава пренебрегване на Божията Премъдрост, защото Сам Бог е бил и Е приятел на угодилите Нему човеци. И пак Сам Господ свидетелства за това в тоя наш свят, като прославя своите приятели с най-различни чудотворства при гробовете им, които са ставали години след смъртта на телата им. Ставали са с Божията сила, по Пресветия Божий Промисъл, а не по друг начин.

И Иер.15:1 -"И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Мойсей и Самуил /те били тогава покойници/ душата Ми няма да се приклони към тоя народ" - значи "умрелите" телом, но ЖИВИ духом праведници ( и то не само Мойсей и Самуил) ходатайстват пред лицето на Бога!

Прочети още веднъж самото начало на темата, и се опитай да приемеш, и тогава може би ще разбереш . . .

Поздрави

Редактирано от TRl на 11.12.02 14:01.