Здрасти!

Виж сега. Аз ползвам обществен интернет и това ми излиза доста скъпо. Не мога да си губя времето да ползвам on-line Библия и да съчинявам отговор на място. Когато пиша в къщи, мога да ползвам Библия, но нямам "търсачка" и това отнема доста време. Това е основната причина да не бълвам цитати. Има и други две. Първо: Разбира се и аз чета Библията; често и с удоволствие. Затова се усещам кога някой ме "бъзика". Но много по-важно е да разбера правилно това, което съм прочел. Защото много хора четат, четат, мъдруват, а всичките им изводи, все възоснова на Писанието (заедно с цитатите), са неверни. Библията не е "лесна храна". Нашата Църква ни учи много внимателно (макар и не страхливо) да се отнасяме към самостоятелното четене и тълкуване на текстовете. Затова предпочитам да не влизам в библейски разисквания. Знам, че те са много популярни при протестантите. Аз пък предложих практически подход с по-малко мъдруване по текстове, но с повече самоанализ и осмисляне на личното отношение към иконите и съответствието му с няколко съвсем ясни Божи заповеди. Второ: тъй като ти си по-добър в цитатите, предпочитам да съм в опозиция и да ти казвам къде според мен нещо не го разбираш правилно. В този случай моята задача е по-лесна, но е също така полезна. После ти пак ще ме обориш с друг цитат (ако намериш такъв) и т.н. Не става ли?...

Така, подред: първо за невидимостта на Бога. Не съм казвал, че Бог не е невидим! Няма спор в това отношение! Но намекнах, че присъствието Му, по-специално на Светия дух е възможно лесно да бъде разпознато в жив човек. Затова и сложих "видим" в кавички. (Всеки човек, преизпълнен със Светия Дух, наподобява Христос, Който също е бил такъв.) Затова ми е напълно ясно какво е вярата, също така както и на теб.

Бях си позволил да направя разграничение между два типа примери, които ти беше дал. (Ти избягна този въпрос!) За тебе това са явно равностойни примери, но за мен - не. Защото независимо от това какво Е вярата, то упражняването на тази вяра не е много лесно, освен за някой светец, Божи човек. Повярването в някои неща е по-лесно, отколкото в други. Забележката беше наистина невинна, защо се дразниш? Внимавай: Тома е "неверни" не затова, че не е благоволил да повярва в невидимото (което не може да си представи), а защото не е повярвал в нещо съвсем просто и видимо, което всички са видяли и даже са свидетелствали за него. Познавайки Иисус, той лесно е можел да си Го представи. Проблемът е в това, че не е повярвал на свидетелствата за Него. Затова този пример не е много подходящ, разбираш ли ме?

Наистина е страшно трудно, тежко е да вярваш в невидимото. Ние така сме устроени, че не можем без този подход. В училище по физика нали са те учили, че това, което ни говорят за атомите и молекулите и фотоните и т.н. е само МОДЕЛ, който ни помага образно да си представим действителността. Но всъщност тя не е точно такава. Може да бъде описана с формули, които са още по-точен модел, но вече напълно непредставим. Но и той не е абсолютно точен. Ето защо физиците прекрасно знаят за какво говориш. Но не отричай, че разбирането на непредставимото е страшно тежко. В природата ни е да търсим аналогии, модели, при това все по-сложни и по-сложни, само и само да успеем да си представим нещата. Чак тогава ги "разбираме". И колко сме разочаровани, когато се окаже, че моделът вече не ни върши работа, защото пак е остарял и е неточен. Ти сам се сещаш за примери, да не ти ги давам. Представата ни за Космоса, за човешката анатомия... Какво следва? Ние се стремим към разбиране на неразбираемото, познаване на непознаваемото. Ти обаче казваш, че най-добрият начин е да се опитаме изобщо да се откажем от моделите като помощни средства. Аз казвам, че ако признаем неточността и условността на тези модели, можем да ги ползваме и на даден етап те ни вършат прекрасна работа. (Докато не ни се наложи отново да ги усложним.) Не мога да си представя Бога, даже и не искам. Но мога да имам "условна" представа за Него. Като не мога да се изразя, използвам "убогите" средства, с които разполагам. Например говоря за Него, сякаш има "сърце" (!..). Тези средства неизбежно предизвикват ограниченото ми съзнание да поражда неверни представи. Борбата с тези представи е толкова трудна, че може да отнеме целия живот на човека. Може да се занимавам само с това и никога да не успея. А друг човек, по-скромен, да стигне от чисто практическа гледна точка до доста по-добро познание на Бога (макар и "условно", "ограничено" и т.н.) и да се спаси... Но за да разбереш това ти трябва по-богат молитвен опит. Не се сърди, просто така си е.

А видим момент във вярата ИМА! Това са чудесата. От изцеленията, ходенето по вода и т.н. до самото Възнесение на Христос и много други след това. Странни, почти страшни неща. Те стават и до сега. Не случайно, а за да ни помагат да поддържаме вярата си. Слаба вяра?... Да... Според мен Христос е най-големият реалист. Това не може да Му попречи да ни спаси, защото както казах, Той е и снизходителен.

За следващото: Да, мога и да се заблудя. Ако някой иска да ми пробута фалшификат и наистина е голям майстор, да. Аз имах пред вид нормалното положение: нормални хора (без лъже-христи и лъже-пророци като в Матея 24:13-31) и сред тях - Христос, както е било тогава и както условно предположих, че би било в даден момент сега. Не е добре да променяш "входните данни", когато разсъждаваме! Що се отнася до апостолите: друг некоректен похват. Апостолите в момента, когато са видели Христос за първи път, не са били с нищо по-добри от мен и теб. Но ние имаме това предимство, което ни е дала 2000-годишната ни църква и наистина сме в по-облагодетелствано положение, отколкото те са били тогава. Едва по-късно са станали "всехвални Апостоли", святи хора. Не опростявай нещата; апостолите са претърпели огромно развитие в своя живот. Да даде Господ и на нас такова.

Що се отнася до Авраам, тук категорично не съм съгласен! В нашия катехизис е казано, че Откровението е от три части: първа - подготвителна, дадена в Стария завет; втора - централна, дадена в Новия завет и трета - окончателна, която хората ще получат, когато настъпи края на света и познанието чрез вярата се замени с непосредствено съзерцаване на Божиите тайни. (Вярвам и споделям всяка дума от катехизиса.) Така Откровението представлява процес на развитие, на еволюция в нашето разбиране за Бога. Този процес е възходящ и е ръководен от Бога. Не считам, че "натруфената символика" е сърцевината на вярата. Тя само я прави по-приятна, по-достъпна. Вярата на Авраам в този смисъл е прекрасен пример, както за апостол Павел, така и за мен. Но не мога да се съглася, че е достатъчна за спасението ми, защото според мен не е вярно, че Христос бил дошъл да "очисти нещата" и да ги сведе "до Авраамовите корени". Напротив! Той дойде за да ни донесе ново, ПРИНЦИПНО, качествено по-висше Откровение и познание за Бога. Затова сега съществува еклесиология, триадология и други богословски науки, от които Авраам си е нямал и понятие. Да вземем тогава да се откажем от всичко това? Това означава да се откажем и от спасението си. Защото именно в Христос се спасява и Авраам. (Който Авраам вероятно е видял Христос едва след смъртта си.) А ние пък сме тялото Христово.

Значи, казваш, че съм цитирал некоректно. Не се сърди, но и твоето е некоректно цитиране. Какво общо имат патериците на излекуваните от Христос болни и помощните средства при молитвата? Нищо! И защо ме изкарваш "духовен инвалид", защото съм бил имал нужда от патерица? Не съм инвалид, а съм разумен, трезвомислещ човек. Предпочитам да се запася с патерица, отколкото самонадеяно да тръгна без нея. (Действително думата "патерица" беше неподходяща, но и ти не пропусна да се хванеш за нея!) Мисълта ти за язовира беше неясна. Вероятно искаш да кажеш: "Нужно ли е да се слага забрана за лекарства там, където всички са здрави?" Но аз ще ти кажа: братко, и ти си недъгав! Просто аз си давам сметка за това, че съм такъв, а ти - не. Ти не го осъзнаваш, тръгваш смело да бягаш като малко дете и ще паднеш! Нашата духовна "недъгавост" всъщност не е точно "недъгавост", но е "ограниченост", защото такива сме по рождение, а не поради нещастен случай. Това означава и "безпомощност", ако щеш. Осъзнай какво всъщност си като творение - сега; а не какво ти се иска да си или какво се надяваш да бъдеш в Бъдещия век.

Като казах, че мислиш "старозаветно", исках да кажа не, че бунтът срещу Бога и грехът са отживелици и вече нито има такива работи, нито и да ги има ще пострадаме за тях. Имах предвид, че май твоето отношение към Бога е отношение на страх да не би да Го разгневиш или да не би да възприеме Той отношението ти към Него като бунт. Но точно затова казах, че нашето отношение трябва да е друго. Стига си се страхувал да не сбъркаш, но гледай да Му угодиш! Да не би като избегнеш всичко, за което си мислиш, че би бил "наказан", да изтървеш и единственото, с което би могъл да Го зарадваш. А Той е много милостив; първото може да ти се прости, но само второто ще те спаси. Разбра ли ме сега?

За "рисунката": виж, "хватката" е много проста. Рисунката ще ме заблуди, ако търся в нея невидимия Бог и едва ли не, я отъждествявам с Него. Но ако виждам в нея напомняне от сорта на това, което съм описал по-долу, това няма да стане. Връзката с Христос не е "дискретна" величина - или я има, или я няма. Тя също може да бъде по-силна или по-слаба. Като инструмент иконата може успешно да ми помогне да я подсиля. Явно, че Неговият дух е достатъчен; но това е минимум, който не ми стига. Аз съм "лаком за още". Не за заблуди, естествено! Но съсредоточаването не е никак лесно. Ако имаш по-богат молитвен опит, ще знаеш, че съзнанието на начинаещия богомолец "скача" като мустанг.

Следващите ти забележки са емоционални. Явно там си се ядосал. Това ти пречи да ме разбереш. Моделът НИКОГА не отговаря на действителността. Надявам се осъзнаваш понятието ми за "модел"? А именно: несъвършено, опростено, но полезно подобие? Една красива рисунка има наистина страшно малко общо с една истинска кола. Колите в списанията изглеждат прекрасни, а след седмица каране ти става ясно, че си се "попрекарал", ама - хайде, нищо. (Покупката е станала.) Ето го несъвършенството на модела! При Христос опасността е друга. Това, което ще получиш, може да е само по-добро от очакванията. Именно затова иконата като модел е полезна, когато те поощрява да "купиш", но е вредна, когато те заблуждава за истинската стойност на "придобивката", защото може само да я подцени. За Отец и Свети Дух ти казах, че не съм виждал техни икони за поклонение, но ти пак ме бъзикаш - съвсем неоснователно. Ясно казах, че иконите при Тях не могат да помогнат много. Рисунките на Свети Дух като гълъб могат само да напомнят Кръщението Господне, а там, където Е изобразен като лъч, огън и т.н. - това е опасна представа, защото свидетелствата по тези въпроси не са много ясни. Ако някой е рисувал такива неща - може, но аз не съм се молил пред тях. (Излишно е да ме подиграваш с Ефесяни 6.18, не съм малоумен.)

За приравняването към животните или Авраам? Виж, Одолам: пак един некоректен похват!... Аз не ти говоря какъв е моят идеал и моята цел, а какво е действителното положение, искаш или не. Ако ти отричаш своята природа, защото искаш да бъдеш велик като Авраам или му се възхищаваш - това е наивно. Авраам също е бил човек. Но е бил духовно велик (и не случайно). Въпреки всичко ти едва ли някога ще го достигнеш, нито аз. Длъжен си да се опиташ - да! Но да отричаш биологичната си същност, която те дърпа надолу, т.нар."външен човек" - това ми напомня за превъзнасяне и гордост човешка. Чудя се защо не искаш да говориш с мене трезво, а само се опитваш да ме наддумаш.

И естествено, че трябва да помниш за личността, с която разговаряш! Това не е един стандартен пластмасов типаж, само че в един случай наричан с едно име, а в друг - с друго. Разговор става само между личности, които имат ясна представа една за друга. А молитвата е разговор. Но ако протестантите не се молят на светии, сигурно не можеш да ме разбереш.

За поклоните и целувките даже няма да обяснявам. Освен, че правя това, което препоръчваш, аз правя и другото. Богатството на средствата за изразяване е на моя страна.

Иконата не е клопка! Ако на повечето хора им помага, все пак винаги ще има някой и друг заблуден. Но по-долу ти обясних защо даже и за тях всъщност няма опасност.

Що се отнася до Исая 5:13 - ето типичен пример за механично търсене на подходящ фрагмент от Светото Писание, който всъщност не доказва нищо. Та нали и фарисеите бяха много просветени и знаещи!.. А за нас те са безумни! Защото Господ каза, че ще се покланяме на Бога с дух и с истина, а не със "знание", като законниците. Типичен "горделив" подход. И ти "успешно" се превъзнесе над великите по сила на вярата, защото по-добре "разбираш" от тях Бога!...

Не разбирам защо избягваш темата за чудесата. Те са най-доброто практическо доказателство, което ти дадох. Ти пък избяга от него.

Да, в "Послание до Римляни" 14:14 става въпрос за храна. Но силно се съмнявам, че апостолът е изключвал и по-общо приложение на тази истина. Вникни по-добре в първата част на изречението. Например: черните дрехи не са сами по себе си нечисти. Но ако ги носиш в неделя и съблазниш брата си, който е верен на прословутите "Предание" и "Правила" и смята, че това е недопустимо, че е непокорство и оттам - грях?.. За него те в неделя са нечисти! Или за броениците? Има едни, същите като нашите, но с интервали между топченцата. Ползват ги католиците. Поради това за някои православни те са "нечисти" (те пък са много "чисти", ама хайде!..). Ами да не ги пипат тогава! За тях те наистина са такива! Въпреки, че топченца, нанизани на връвчица, сами по себе си не могат да бъдат нито "чисти", нито "нечисти". Има и други примери, да не ти досаждам повече.

Да, Коринтяни 4:17 ! Супер, напомня ми за "нашия", форумския Апостол Тимотей! Прекрасно, даже и за гордост се говори! Но запази този цитат за него, за друг път...

Накрая, обобщение: Одолам, братко, правиш следната грешка. Първо избираш някаква идея и тогава търсиш текстове от Писанието, за да я доказваш. А как стигна до нея?.. Опитай друго: да четеш, без да мислиш много. Чети "с чисто сърце". Попий духа на казаното. После пак го прочети и размисли сам. После попитай добри духовни наставници. Едва после - богослови. Когато нищо в чутото не те дразни, пак чети сам Писанието. Така постепенно ще усвоиш вярно Истината. Ти сега се увличаш по текстовете, но без правилното им осъзнаване те само те спъват и ти пречат, заблуждават те. Те са като професионална морска карта, която е вярна, но ти не си завършил Морското училище, а ако си - то не си плавал; и затова като я ползваш само се тормозиш. Почни с популярен атлас за начинаещи. Но това е само съвет и лично мнение. Не ми се сърди.

Поздрави, брат, Господ да е с теб и с всички във форума!