Одолам, моите уважения! Трябва ми седмица да осмисля каква ти е точно идеята. Може да трябва още да си говорим.

За начало ще се "заям" с някои неща. Простичко ще ги кажа.

Първо, не съм убеден, че всички "неща, които не се виждат" (за които говориш отначало), са неща, които не могат да се видят по никой начин. Част от тях са неща, които не се виждат от моментната ни гледна точка, но не са невидими по естество. Има голяма разлика. Виждането-невиждането на Тома е било от втория вид. Просто не е бил там! Също както и невиждането на Исаака от Авраама. И едното "невиждане" изисква вяра, и другото. Но едната вяра е много по-лесна от другата... Защото Авраам лесно е можел да си представи Исаака. Тома е знаел как изглежда Иисус. А Моисей все пак е видял "нещо", не знам точно какво. Вкарал е някак видяното в съзнанието си. Но за другото виждане, за което говориш - славното, хм... Голямо предизвикателство - и тогава е било, и сега си е такова!

Разбирам какво искаш да кажеш. Но това уж невидимо нещо съвсем не е толкова невидимо. Някои хора ясно са го видели от пръв поглед (апостолите). Други не са го виждали, защото не са имали душа за това и Духът Му не е намерил място в сърцата им. Но няма лесно да се убедя, че това "невидимо" нещо е толкова неуловимо по природа, че няма никакъв начин да се изрази чрез самото тяло на човека. Да не опростяваме нещата. Славата разбира се не е в косата или в носа; и затова Бог Отец вероятно няма коса или нос. Но мисля, че чрез многобройни фини и тънки, неуловими комбинации от знаци в движенията, поведението, изражението на човека невидимото може да стане почти видимо. Нали сме една сложна система от тяло, душа и дух? Вижда се не самото невидимо нещо (духът), а неговото отражение "на повърхността" на тялото. "Вътрешният човек" някак си "избива" над "външния". Имам пример: Познавам едни прекрасни жени - монахини. Не бях виждал преди такова чудо. Не са особено красиви по лице, а тялото им не се вижда... Но като ги видиш - зяпваш! От тях струи невидима светлина. От всяка дума, жест, движение, поглед и т.н. Не мога да го определя и да го опиша. Не е нещо женско, а ангелско. Имам чувството, че ходят в облак светлина! (Но не стават за фенери нощем.) Много е красиво. Човек забравя за всичко друго и започва да иска да се доближи до тях. За това ти говоря. Хем е невидимо, хем е много видимо, но трудно се изразява. Аз и сега точно това се опитвам да виждам. Ако Иисус ми се явеше, даже и "инкогнито"... мисля, че бих повярвал доста силно в Него. Не забравяй, че ние всички сме християни вече 2000 год. след като Той се появи за първи път. Имаме и понятие, и надявам се и общение със Светия Дух. Знаем как да виждаме нещата и да ги търсим. Тогава и апостолите са ги усетили, но просто са били малко неуверени. Светият Дух май не е бил много добре познат по него време. Молели са за вяра - много ясно! Това не значи, че са нямали... Искали са още повече?

И друго. Не съм много съгласен, че поклонението на Бога и самата ни вяра в Бога трябва да се извършва по пример или по образец на вярата на Авраама или другите старозаветни "герои". Аз съм православен, но не фарисей... Значи, мисля, че има и трябва да има огромна еволюция на вярата от него време до сега. Нали затова беше всичко? И кръста, и възкресението, и възнесението, и Петдесетница... И Църквата. Ако нещо се променя в подхода ни, то е по-скоро правилно, ако е от Светия Дух. Това е Божието Откровение, нали? Отпада буквализма, законничеството... Правилата са за да ни помагат, а не да реставрират Закона. Авраам е добър пример, но не абсолютен.

Значи, иконата за мен не е нищо друго, освен патерица. Тук обаче не разбрах защо мислиш, че такава "патерица" ни е забранена. Къде е тази забрана за помощни средства в Новия завет? Цитатът ти за синапеното зърно е неясен. Имам чувството, че подценяваш способността ни за абстрактно мислене. При мене такъв риск няма. Аз също като теб вярвам в това, което не виждам и не съм видял.

Бунт, наглост, грях... Човеко, това звучи страшно "старозаветно". В Стария завет Бог направо "хоро им е играел", за да ги накара да повярват. Какви ли не средства е употребил, докато им обясни какъв Бог е Той. Плашил ги е здраво. Но в Христа ние вече не се боим от Божия гняв. Боим се само да не би да Го огорчим и да се отдалечим от Него. За единица любов Той ни дава хиляда... (Не всички мислят така, за съжаление.)

Невидимото понякога може да стане условно "видимо", но само в жив човек - с тяло, душа и дух. Не е изразимо чрез мъртва рисунка. Защо мислиш, че не си давам сметка за това? Колкото и изразителна да е една икона (а католиците са тръгнали по този път!) тя може само да ме заблуди, а не да ми даде да видя невидимото (Духа). Но защо си мислиш, че считам Христос (или светията) за "свързан" с иконата пред мен?! Няма такава презумпция! Не си спомням някой да ме е учил така. АЗ съм свързан с Христос - не иконата! Връзката ми е поотделно с Христос и с иконата, не с Христос чрез иконата. Въпреки, че съм телесно пред иконата, духовно тя е не между мен и Него, а ДО мен. Нали ти казвам - иконата е само патерица, инструмент. Тя ме сръчква, помага ми да се съсредоточа.

Ето ти за пример два подхода. Един "по-мистичен": Чрез намек от страна на мъртъв обект (икона) се напомня за друг обект, вече жив (човекът Иисус), който на свой ред може да изразява духовното в Него и това е начинът това "духовно" да бъде "видяно". (Иначе няма да бъде видяно изобщо.) При това помня твърдо, че всичко така описано няма (почти) нищо общо с действителната същност на това духовно нещо и е само един модел, стоящ "встрани". С този модел само си "настройвам машинката" за молитва. (А при Бог Отец този номер не минава. Но не си спомням да съм виждал Негова икона за поклонение. Картините и фреските не се броят!)

Втори подход - "по-биологичен": съгласи се, че ние сме биологични същества. Имаме даже сходство с животните в някои отношения. Нарисувай пред едно врабче на стената очи и то ще избяга. Пеперудите затова така са оцветени. Става въпрос за елементарни вродени, инстинктивни реакции, които се стимулират от иконата. Не може да стоиш пред изобразено лице или фигура на дадена славна (забележи!) ЛИЧНОСТ и да не и обръщаш внимание. Точно това помага в съсредоточаването при молитвата.

Да, и друга полза. Всеки светец е личност и то различна от другите. Иконите се стремят да изразят това различие, като ни го напомнят, за да ни е в съзнанието, докато се молим.

И още, когато искам да изразя преклонението си и обожанието си, не ми стига да го правя мислено. Искам да го направя и с тялото си. Кой не би целунал ръка на Иисус, ако можеше? Но как да целуна въздуха!? И като мюсюлманите ли да се кланям - пред "нещо" като "нищо"? Изглежда ми някак глупаво и неубедително. Затова имам някакъв обект, който не е богохулен, а напротив - символизира (но не представлява) Бога (или приятелите Му) и така по-лесно се изразявам. По-добре ли е да не се кланям изобщо?

Виж, знам какво става някъде. По-елементарните хора, със слаба вяра, без правилно разбиране, изпадат в този грях да отъждествяват светеца или Бога с иконата. При молитва, поклонение и др.под. Направо "влагат сърцето си" директно в нея. Това е тъжно. Тук си прав. Христос не е там, нито светците. Някои се заблуждават и губят от това. Но ако са толкова непросветени - боя се, че сигурно и други неща им куцат... Има невежество и църквата би следвало да се бори с него. За съжаление, не и остава много време за това...

Но ще ти кажа и друго. Христос не е глупав!.. Той е според мен извънредно мъдър, снизходителен и милостив. Предполагам, че би предпочел възторга и обожанието насочени към Него, по детски начин - чрез една рисунка, отколкото хладното поклонение на една неясна представа. Ето защо по великата милост на Христос много православни получават небесни дарове именно след молитва пред икона. Знаеш ли на какво се казва "икономия" в църквата? Май означава "снизхождение". Мисля, че Христос е доста "икономичен". (Много повече от клириците!) Една история от стареца Паисий: Един беден благочестив старец бил толкова неграмотен, че даже не знаел какво е това "възкресение". Един храм наблизо се казвал "Възкресение (Христово)". Старецът минавал оттам. Умирал от глад и мислейки, че храмът е посветен на някой си светец "Възкресений", му се помолил с най-сърдечна молитва и получил чуден дар - една рибка. Така се спасил. Е, може да е измислена история, а може и да не е. Но мисля, че често Бог действа именно по този начин. Като поставяме пред себе си твърде високи изисквания, понякога много се възгордяваме и всъщност повече се отдалечаваме от Него. Горещо вярващият глупчо Му е по-мил от горделивия "познавач".

Едно допълнение. Някои икони стават не на шега и не по нечие мошеничество, а наистина - чудотворни! Това няма как да се отрече. Просто е факт. Има снимки, свидетелства, изследвания... Необясними явления. Какъв е изводът? Ами според мен, щом Бог е решил именно чрез този предмет да си изрази благоволението, значи не е против него... Съвсем просто. (Но не всяка икона е свята. Която не е направена чудотворна от Самия Бог, си е рисунка.) Освен това и някои други предмети по Божията воля стават чудотворни. Предполагам, за да ни служат като "исторически паметници". За да са такива, те са били или на някой светец, или на самата Богородица, или на Христос. Не на всяко парче дърво е бил разпънат Синът Божий. Не във всяка чаша са Му събирали кръвта. Не всеки омофор е носен от Богородица. Не всяка броеница е премятана от даден Божи угодник. Бог прави предметите святи и чудотворни, поради вярата ни в тези, с които са свързани и за укрепване на тази вяра. Какво ще кажеш за почитането на тези предмети?

Накрая да ти кажа за радостта ми - "неизказана и преславна". Има я, естествено. Не съм весел, но съм радостен, че съм християнин. Толкова много, че нищо не е по-важно за мен. Затова не се страхувам особено, нито от грешно ползване на икони, нито от правила и канони.

Не мисля, че ако някой има нужда от иконите, това трябва да му се забранява или да бъде плашен, че е грях. На вярващия от сърце това не може да му навреди, напротив. Ако пък някой може без икони или ги има за грях - "за когото нещо е нечисто, нему е нечисто". Натрапването насила на нечии "истини" е най-лошо от всичко.

Така си мисля аз, дано всичко това да не изглежда глупаво. "Разбивай" ми тезите една по една, иначе се обърквам.

(А почитта към светиите е друг въпрос. Да го оставим за друг път.)