здрасти Владо,
първо бих искал да ти кажа, че не пишем тук "ей така, колкото да има спор", макар и понякога така да изглежда. В споровете ни и идеите излагани тук, може би малцина от нас съзират колко много стои на карта. Вярата в Месията не е занимание виртуално, а живот. Именно от позицията на човек опитал този живот извиращ от Библията заставам кога с аргументи от Словото, кога с ирония (според каквото повикало) срещу "всичко, което се издига високо против познанието на Бога" ... а твърдо вярвам, че Бог бива познат като Дух и никой Дух не може да бъде нарисуван. Тук отново бих искал да цитирам (ако нямаш нищо против) апостол Павел - "ако и да сме познали Христа по плът, пак, сега вече, така не Го познаваме" 2 Кор. 5.16 - нека обърнем внимание на глаголните времена - 'познали' (минало свършено) и 'познаваме' (сегашно, сегашно продължително). С други думи днес - познанието ни (и познаването)на Христос не е свързано с телесни неща (по плът), ако и в даден момент от миналото Божият Син да се въплъти на Земята... това като увод, знам че не отговарям на въпроса ти до тук, но е важно да постановим какво е било вярването и начинът на познаване на Бога при първите християни (инак за какво ни е въобще Библията?!).
Прочее редно е да отбележим, че това което казваме е в пряка зависимост и е продължение на Старозветните писания на пророците - винаги теглещи към същността на вярата, продължение също и на факта, че Авраам не е имал пред очите си символи (освен тези в Ур халдейски!), не е имал и храм в който да се покланя и не е бил дори обрязан, когато повярва в Бога и това му се вмени за правда! Това са и именно аргументите на които стъпва Павел в посланието си до Галатяните, за да обясни, че чада на Авраам са онези, които "упражняват вяра" (Гал. 3.7), и макар и ти да си съгласен с това твърдение, нека отгърнем Библиите си на мястото, в което ни се описва какво точно е вярата - Евреи 11.1 - "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат." Т.е. ако ми позволиш да перефразирам и слепя двата текста (ако вече не е съвсем станало ясно) то бихме могли да кажем, че -

Авраамови чада, т.е. вярващи и отиващи към вечен живот, са онези хора, които упражняват в живота си вяра от естеството на Авраамовата вяра - т.е. убеждение за неща, които не се виждат, така както и Авраам не е виждал Ханаан и сина си Исаак, когато е излизал от Ур халдейски, но е повярвал без да вижда ("Тома, Тома ти видя и повярва, блаженни които не са видели и са повярвали ..."), защото именно поради подобна вяра (без виждане) се е "свидетелствало добро за старовременните" (Евреи 11.2)

В Евреи 11.27 ни се казва, че Моисей е успял да издържи, защото е бил човек "виждащ Невидимия". Предполага се, че и ние трябва да приличаме на тези мъже на вярата!?

Нещо повече (ще отговоря на въпроса ти, търпение) - ако образите на И(и)сус от иконите, ни приближават до самия Исус, то какво ли трябва да е било действието на САМИЯ ИСУС и лицето му, когато е бил на тази земя?! Излишно ще е да напомням колко пъти Исус не беше разбиран и с нищо не впечатляваше съвременниците си (освен че мнозина от тях си хапваха рибка и хлебче и затова Го следваха (Йоан 6.26)), достатъчно ще е само да цитирам Йоан 1.11 - "У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха."
Пита се - защо самият образ на Исус не предизвика това благоговейно смирение, за което ни говорят днес защитниците на православието? Ще отговорят - 'Защото не са вярвали в Него', но както доказахме по-горе, ако бяха вярвали в Него (по смисъла, който Библията влага в тази дума - 'вярвам'), те не биха били впечатлени или провокирани към смирение от образа Му или лицето Му, а от онази Част от Него, която дори в плът (В ПЛЪТ, А НЕ НАРИСУВАН!) е оставала Невидима - неговата Слава и Господ-ство, защото не е ли писано, че "не е възможно жив човек да види Бога и да остане жив" (и това е вярно), то прочее Отец беше изявен в Сина не посредством тялото на Сина (тогава би трябвало да приемем, че когато е писано че ние сме 'Божий образ и подобие, Бог има тяло, коса и прочее), а посредством Славата на Сина, защото Йоан казва "И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина", т.е. апостолите не са видяли лицето, тялото, образа на Живото Слово, а са видяли Славата Му, "А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име" т.е. тук иска да каже, че приемането е било чрез вяра, а както вече доказахме, вярата е вяра, когато говорим за невидими неща.

Ако трябва да обобщим до тук -
Лицето, тялото, образът на мъжа Ишуа Бен Йосеф, както са го познавали съвременниците му не са издавали сами по себе си Божията Слава (Исая казва, че Месия няма да е красив мъж дори) нито са провокирали богобоязън у присъстващите. Напротив, неговият външен облик и потекло постоянно беше съблазън за невиждащите невидимото, вечното, славното в И(и)сус, а за онези които са виждали невидимото у Него, то е било достатъчно за да Го познаят и да се нарекат Божии чада - и тук е разковничето - не искаме ли и ние да бъдем Божии чада? То нека тогава бъдем като Авраам и Моисей (и Йоан и Петър и Андрей ....), които виждаха Невидимия.

Сега конкретно на въпроса ти -

с какво точно заплашвам душата си (в какво конкретно се състои грехът ми), когато застана пред някоя икона в църквата и се поклоня и се помоля на този, който е нарисуван на нея (Христос, Богородица, светия...).

в светлината на всичко казано по-горе, дали вече не се прокрадва в теб мисълта в какво точно можеш да накърниш душата си? В Библията ни е оставено откровение за това какъв е Бог и КАК може да бъде познат Той. Прочее, ако ние не разберем или презрем това откровение за Бога, не рискуваме ли да направим Бог по свой образ и подобие, не рискуваме ли да вкараме Него и неговите действия в калъпа на нашето разбиране за божеството? да. мисля че рискът е голям.
С други думи това, което ти възприемаш като уединение, посветено съзерцание, вглъбяване и смирение пред Бога, може да се окаже бунт, наглост и грях пред очите на един Бог, който ти е казал, че не може и не бива дори да се опитваме да достигаме до Него с някакви други помощни средства за вярата ни, освен чрез .... проста вяра ... колкото синапено зърно. Защото естеството на вярата в Бога, още от времето на Авраам се състои в това, че се вярва в нещо, което е Невидимо, неосезаемо и отвъд нашите сетива и възприятия, Нещо, Някой, който не може да бъде опосредстван с видими средства без риск да бъде променена самата вяра!

сигурен съм че не си представяш, че Исус е иконата пред теб, но определено съществува презумпцията, че Исус е свързан (или действа) чрез иконата пред теб !? - нещо, което никога, никога Бог не е позоволявал, нито намеквал. Ако дори ти се явеше в ПЛЪТ, Исус не би провокирал в теб вяра !!! (Учениците му го гледаха, вярваха в него, бяха свидетели на чудесата Му и въпреки това Го молеха - 'придай ни вяра'!). А ако вярваш в Него без да Го виждаш, наистина не ти трябва друго ... вече си Божие чадо.

В този смисъл с какво нараняваш душата си ли? Ами лишаваш я от онова блаженство и слава, които принадлежат на Божиите чада - "които вярват без да са Го видели, в Когото вярват, без сега да го виждат, и се радват с неизказана и преславна радост, като получават следствието на вярата си - спасението душите си." (1 Петър 1.8,9)

може би е редно да се запиташ дали в сърцето ти има такава - "неизказана и преславна радост" !?

Бог да бъде с духа ти приятелю.


P.S. а свети Никола наистина не го рисуват вярно

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18