|
„Отначало, както е известно, всички вярващи в Христа са представлявали една, света, вселенска и
апостолска Църква, имали са една вяра, едни Свети тайнства, една глава - Господ Иисус Христос, и
затова тогава всички са били православни и всички са имали едно учение, едно наставление.
Наистина още по времето на Апостолите в Църквата са се появявали еретици и разколници и колкото
повече и по-далеч се е разпространявало християнството, толкова повече и по-разнообразни
лъжеучения са възниквали - някои от древните еретици и разколници са образували значителни по
числеността си общества, някои или са били кратковременни, или пък са били лишени от стройната
организация на самостоятелна религиозна община: те са били само болни членове на Църквата,
понякога отсичани, понякога търпяни, а не отделно болно „тяло", не отделна „Църква" (макар че с
названието „Църква" неправилно се наричат неправославните християнски общини).
Но от края на IХ век разделянето на Църквата е придобило по-остър, по-решителен, устойчив и
определен характер. Първо от истинската православна Църква са се отделели голяма част от
западните християни и са образували Римокатолическата Църква; от Римокатолическата Църква на
свой ред през ХVI век се е отделила Лутеранската Църква, наричана също протестантска, с нейните
многочислени секти; и по такъв начин са се появили трите главни християнски изповедания:
православното, римо-католическото и протестантското, и при всяко вероизповедание се е формирал
свой собствен катехизис" (1, 2).
Римокатолическата (Латинската) Църква
„Латинската Църква има апостолски произход, но е отстъпила от апостолските Предания и се е
повредила. Главният й грях е страстта да кове нови догмати по свое съждение и своя воля. Отначало
тя е изобретила догмата за изхождането на Духа Свети от Отца и Сина, или чрез Сина - това е
направила отдавна, в началото на отпадането й от истинската Църква, а по наше време е измислила
още два: за непорочното зачатие на Божията Майка и за непогрешимостта на папата. Такива
изобретения й се струват обогатяване и извисяване на съвършенството на Църквата, докато на дело
това е повреждане на Църквата, и то много съществено.
Учението за изхождането на Светия Дух и от Сина или чрез Сина поврежда догмата за Пресветата
Троица; учението за непорочното зачатие на Божията Майка изопачава догмата за повредеността на
нашето естество в падението и отчасти за изкуплението; учението за непогрешимостта на папата
самоволно присвоява Божествено свойство на човек и поврежда общото учение за Бога и за човека.
Така в нея (Римската Църква). са повредени най-съществени части на християнското изповедание: за
Пресветата Троица, за изкуплението и изобщо за естеството на Бога и човека.
Всички тези учения са чужди на Апостолското предание и са човешки съчинения и като такива
приличат на пристройки към здание, неотговарящи на плана и стила му, не от същия материал, или
пък на това, както ако някой в истинско вино от грозде долива някаква течност, противна на
естествения му състав. Както с такава пристройка се разваля зданието, а с примеса - виното, така с
тези учения латиняните са повредили и развалили светата вяра, предадена ни от Светите Апостоли.
Особенно разрушителен е последният догмат - за непогрешимостта на папата. Заради него човек
недоумява дори как да се отнася към тази Църква." Светител Теофан Затворник (8, 229-230).
Светият старец Паисий Величковски пише до един свещеник на име Иоан, очевидно униат, който
го моли да разреши недоуменията му:
„Първо и най-важно заблуждение на униатите е учението, което са възприели от
римляните, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Това е най-първата и най-важната
от всички ереси, защото тя съдържа в себе си неправилно и противоположно на
Свещеното Писание мъдруване за Бога, един в Света Троица. Който изповядва, че Дух
Свети изхожда от Отца и от Сина, си представя в Бога две начала: едното на Отца,
другото на Сина.
Ние пък, православните, изповядваме в Божеството едно начало - Отца, както и Сам
Господ наш Иисус Христос ни е научил в Светото Евангелие, казвайки, че Дух Свети
изхожда от единия Отец. Той казва: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от
Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене"
(Иоан 15:26). И Апостолът казва: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде
отгоре, слизайки от Отца на светлините" (Иак. 1:17).
Виждаш ли? Той казва: от Отца на светлините, т. е. Отецът е коренът и източникът на
Божеството; двете светлини - Син и Дух, от единия Отец имат своето предвечно битие,
Синът в рождението и Дух Свети в изхождението... А божественият пророк Давид казва:
„Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им
воинство" (Пс. 32:6). Виждаш ли, че той нарича Господ Отца, Негово Слово нарича Сина,
като предвечно роден от Него, а Дух на устата Му (а не - Им) нарича Светия Дух, като
изхождащ от единия Отец.
И много други свидетелства могат да се намерят в Стария и Новия Завет, които по-ясно
от слънце показват, че Дух Свети изхожда от единия Отец и върху Сина почива, както
това се открива и в Кръщението Господне. И всички свети тълкуватели на Свещеното
Писание, вселенските учители на Църквата, като един казват, че Дух Свети изхожда от
Отца и никъде не е написано, че изхожда и от Сина.
И така, ако униатите са единомислени с римляните в такава тежка ерес, каква надежда
за спасение имат, ако не отхвърлят тази явна духоборна ерес и не се съединят отново
със светата Православна Източна Църква?.."
По-нататък старецът Паисий убеждава свещеника, до когото пише, да бяга бързо от унията, както Лот
е бягал от Содом:
„Не жали - пише той - ни имущество, ни роднини, ако не искат да те послушат, а
всячески спасявай собствената си душа от погибел. Защото за тебе няма нищо по-нужно
от душата, за която е умрял Христос. Като бягаш, не се обръщай назад в сърцето си
заради погиващото имущество: по-добре е за теб да живееш в нищета, отколкото да
похулиш Светаго Духа, както Го хулят римляните. Напусни и бягай от унията колкото се
може по-скоро, за да не те застигне в нея смъртта и да не бъдеш причислен към
еретиците, а не към християните. И не само ти я оставяй, но съветвай и другите да я
оставят - такива, за които по съвест знаеш, че ще те послушат. Ако пък не те послушат,
поне сам се освободи от вражите мрежи и се съедини с душа и сърце със Светата
Православна Църква и по такъв начин, като пазиш заедно с всички вярата непорочна и
изпълняваш заповедите Христови, ще можеш да се спасиш" (11, 217-218).
Теофилакт Български, блажен отец от ХI век, макар и да нарича всички латински разногласия
несправедливи, смята за възможно да ги заличи с християнска любов. Той се бори най-вече против
прибавянето към Символа на вярата на думите „и от Сина": „Тук - пише блаж. Теофилакт - е
най-опасното зло и ако те не позволяват да се поправи то, не бива да отстъпваме, дори и да
проповядват от престола, с който така се хвалят превъзнасящите се, дори и да изтъкват
изповеданието Петрово, дори и да обещават блаженство, дори и да ни показват ключовете от
Царството Небесно.." (Предисловие към „Благовестник").
Протестантските църкви
„Що се отнася до протестантските общини, макар че можем да ги наречем християнски, защото
говорят за християнството, в никакъв случай не можем да ги наречем Христови Църкви. Христовата
Църква е устроена от Светите Апостоли по начертание и план на Самия Господ, изяснен и утвърден от
Духа Свети. А тези общини са устроени от хората самоволно и по план, който сами са си начертали.
Те са взели много неща от Апостолското предание, но на всичко е дадена друга насоченост, друго
място и друг смисъл. Те са разорявали предишното здание на Църквата, вземали са от нея онова,
което им се е струвало подходящо за мислите им, прибавяли са свое и от сместа на едното и другото
са формирали своята община.
Кое тук е Христово? Главното в зданието са идеята и планът по нея. Понеже при тях нито едното, нито
другото са Христови, а свои, със своя ум измислени, несправедливо е тези общини да бъдат наричани
Христови Църкви. Защото на Христос при тяхното устроение не е даден дял. Наистина те казват, че са
заимствали указанията за устройването на общините си от Писанието. Но такава идея и план за
построяване не са били предадени на Писанието и затова не биха могли да бъдат заимствани оттам.
Могат да се правят някакви предположения за тях от написаното, но предположенията дават само
вероятност, а не същинската истина.
Истинската идея и план на Църквата Божия Апостолите са осъществили на дело в устройването на
Църквата. Който пожелае да ги познае, следва да се обърне към самата Църква Божия, да научи това
от нея, а не да се наема да ги извлича от Писанието, когато те не са вложени там. Там те се виждат
отчасти, но за да ги съзрем, трябва по-напред да се запознаем с тях от истинското устройство на
Светата Божия Църква. А какво правят протестантите? Разоряват Църквата и след това от отломките
й, добавяйки и по нещо свое, строят нова, измислена от тях. Можем ли да очакваме тогава да уловят
следата от Божието начертание за истинската Църква?!"
„След това сам можеш да направиш правилното заключение за протестантските църкви - понеже те са
устроени не по Божи, а по измислен план и по също такава идея, те не са истински Църкви Христови,
а фалшиви. Те сa същото, което е фалшивата монета, или по-добре да се каже - подправеното вино.
Изфабрикуваното, подправеното вино и по вид, и по вкус, и по аромат прилича на естественото,
истинското вино, но по същността си съвсем не е същото, макар и да го надписват със златни букви,
че е такова и такова вино. Така и тези църкви по име се наричат Христови, а в същността си не са
такива. Те могат да се нарекат изфабрикувани църкви.
Пръв започнал това фабрикуване Лутер, а след това по неговия почин със същото се заели и други и
са изфабрикували множество църкви, ала пак не са доволни. Фабрикуването на църкви стана бойна
задача на протестантството. Затова сред тях то още продължава и, изглежда, ще продължава до края
на света...
Всички създатели на църквите са изхождали и изхождат от мисълта, че Божия Църква, такава,
каквато е устроена тя от Апостолите, на земята няма - и именно това аз наричам разорение на
старото. Но понеже без Църква не може, тя трябва да се построи отново. И те пристъпват смело,
смятайки, че са призвани към това, и то само защото им е дошло на ум. Но как да се строи, по какви
указания? Разбира се, по Писанието, че как иначе? Грабват Писанието и се впускат да се ровят в
него.
В Писанието, както казах, не е изложен планът на зданието на Църквата, а се съдържат само някои
неясни намеци за него. Когато открият такива намеци и ги изтълкуват по свой начин, те ги полагат за
основа на плана на зданието на църквата и незабавно пристъпват към устройването на самата
църква. Понеже един взема едно за основа на своята църква, друг - друго, трети - трето, при всеки се
получава своя църква, която не прилича на другите. Излиза, че колкото умове, толкова и планове на
църкви има, и колкото планове - толкова църкви. А истинска ни една няма. Разнородността им, биеща
на очи, трябва доста да ни вразумява, че нито един от фабрикуващите не е попаднал на следата на
истината. Но понеже всички те имат в основата си по нещо от Писанието, всеки от тях трудно
признава, че греши, а, напротив, твърди, че само той единствен е попаднал на нужната следа. Така си
стоят тези създадени една след друга църкви и всички твърдят, че са истински, без нито една от тях
да е такава...
Ако на земята няма апостолска Църква, как тогава с нашия слаб ум да постигнем как е била устроена
тя от Апостолите? Затова няма какво и да се захващаме да възстановяваме Божията Църква. Пък и
няма нужда. На земята има апостолска Църква по неотменимия обет на Самия Господ. Тези църковни
създатели са двояко виновни - и за това, че се захващат с дело, към което не са призвани и нямат
способности, и за това, че не виждат истинската Божия Църква, която по истинния обет Божи трябва
да бъде на земята до края на вековете, или пък нарочно си затварят очите, за да не я видят, докато тя
е право пред тях. Трудът на търсене и постигане на истинската Църква би бил достоен за похвала, а
този труд - да се фабрикуват църкви - е направо смехотворен. Онзи е спасителен, а този довежда до
пагуба и фабрикуващия, и ония, които се увличат след него...
Папата променил много догмати, повредил всички тайнства, ослабил правилата на църковното
ръководство, и всичко тръгнало не по Господнето намерение, а все по-лошо и по-лошо. След това се
появил Лутер - умен, но своенравен човек. Папата, казал той, променя всичко, което му скимне, защо
и аз да не променям?! И започнал да строи и престроява всичко по своему, и така учредил нова вяра -
лутеранството, далеч неприличаща на онази вяра, която ни е от Господа заповядана и ни е предадена
от Светите Апостоли.
След Лутер се „усетили" философите. Ето, казали, Лутер си създаде нова вяра, уж от Евангелието,
ала по своя ум. Защо тогава и ние, независимо от Евангелието, да не съставим учение само по единия
си ум? И започнали да умуват и да гадаят - и за Бога, и за света, и за човека - всеки по своему, и
създали толкова учения, че може да ти се замае главата само от изброяването им. И станало при тях
така: вярвай, както решиш, живей, както искаш, наслаждавай се, както ти е угодно на душата. Широко
е при тях: всички прегради са пометени. Но този широк път довежда в смърт, както е казал Господ. Ето
докъде доведе отстъпчивостта в учението!...
Нито папистите, нито протестантите, нито англичаните (Имат се предвид последователите на
Англиканската църква. Бел. ред.)... нямат истината Божия - истинската, чистата, пълната. Тя
пребивава в едната истинска Православна Църква. Истина е, че изпаднали в прелест, те самите
мислят, че притежават истината, но тя е далече от тях. Папистите първи отпаднаха от истината, но
смятат, че именно те я притежават. Протестантите изобличиха несъстоятелността на папистите по
много въпроси, но не намериха истината, а още повече се отдалечиха от нея, като построиха своя
нова вяра по суетното си мъдруване, а не по истината Божия, но също като тях мислят, че са открили
истината, докато папистите са чужди на нея. На англичаните не им хареса немската вяра и те
построиха своя, също по суетното си мъдруване, а не по Божията истина, казвайки: при немците не е
добро това и това, ние ще се съчиним своя вяра, която повече ни допада - и си съчинили, уклонявайки
се от истината Божия още повече, като си мислят обаче, че стоят в нея по-твърдо от другите. При
англичаните, също както и при немците, по-късно са се наплодили множество вери, които също се
хвалят, че са открили най-после истината, докато всъщност са отстъпили още по-далеч от нея.
Понеже са търсили не там, където я е положил Бог, а в своето суетно мъдруване, не са я намерили, а
са сметнали за истина различни призраци на истината и върху тях с построили вярванията си..."
Светител Теофан Затворник (8,9).
Сектите
Що се отнася до всевъзможните секти и събрания, които се кичат с името Христово, но са чужди на
Свeтата Църква и все повече и повече се отдалечават от нея, уместно е да напомним правилата на
Светите събори.
„Който съставя извънцърковни събрания и презирайки Църквата, иска да извършва нещо
църковно, нямайки със себе си презвитер по волята на епископа, нека е анатема."
„Който невъзбранно учи да се пренебрегва домът Божи и събранията, които стават в
него, да е анатема" (Поместният Гангърски събор, пр.6, пр. 5).
„Никому не бъде позволено да произнася, пише или съставя друга вяра освен
установената от Светите отци, събрани от Духа Свети в град Никея" (Ефески събор, пр.
7).
Необходимо е да се помни, че християнството ни е възвестило истина Божествена, следователно
абсолютна, навеки неизменна и не подлежаща нито на поправки, нито на допълнения, нито на
усъвършенстване. Щом е така, християнското вероучение трябва да бъде както в началото, така и
през всички следващи векове вероучение, напълно тъждествено по своето съдържание. И немислимо
е Църквата, на която затова са преподадени като „образец здравите думи" (2 Тим. 1:13), за да бъде
тя „стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15), да проповядва учението на вярата на едни векове и
поколения с една пълнота, а на други - с друга...
През ХVII век Източните патриарси са писали за това:
„Нашите догмати и учението на нашата Източна Църква вече отдавна са изследвани,
правилно и благочестиво са определени и утвърдени от Светите Вселенски Събори: да се
добавя или отнема каквото и да е от тях е непозволително."
В Окръжното послание Източните патриарси още по-ясно потвърждават своята вярност към
традициите на Вселенската Православна Църква.
„И ние ще предадем святата вяра на бъдните поколения такава, каквато сме я получили
сами, без всякакво изменение, за да могат и те, подобно нам, без срам и укор да говорят
за вярата на предците си."
Православното вероизповедание допуска прогрес в християнството, но той трябва да се разбира не в
смисъл на създаване на някакви нови догмати, а като по-задълбочено и разширено разбиране на една
или друга догматична истина" (10, 11-113). „Бягайте от новости в делата на вярата и благочестието и
се пазете от тези лъжливи пророци, които идат в овчи кожи, а отвътре са хищни вълци - виждайте
лъжата в привлекателните думи на лъстците, които искат да ви развратят под маската на
доброжелателството. Имам предвид всички неправомислещи и неправоходещи не поради немощ, а от
упорство и с желание да привлекат и другите на своя страна.." Светител Теофан Затворник (9,
19).
Православната Църква
„Но когато на Запад се умножаваше това разнообразие от вери, повече или по-малко лъжливи, на
Изток неизменно стоеше в своята вяра Православната Църква - една, истинна, пазеща Божията
истина, онази истина, която е възвестена от Господ Спасителя и насадена в Църквата от Неговите
Свети Апостоли. Ние, синовете на Православната Църква, пазим тази истина и стоим в нея. През
много векове премина неотменимата истина в Православната Църква и достигна до нас. В истина стои
Светата Църква: стоим и ние в нея. Благодарение Господу, благоволил да се роди нам в недрата на
истинската Православна Църква!" Светител Теофан Затворник (8).
Коя Църква е спасяваща?
На коя Църква са дадени обещанията за непогрешимост и вечност? С други думи
- коя Църква е спасяваща? Несъмнено че само тази Църква може да бъде
призната за „стълб и крепило на истината" или за Църква спасяваща, която
ръководи и спасява Самият Господ, защото Спасителят казва: „Без Мене не
можете да вършите нищо" (Иоан 15:5).; Господ според свидетелството на ап.
Павел е Спасител само на онази Църква, която в Словото Божие се нарича
Негово тяло: „Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Еф.
5:23).
1. Истинската Църква е една.
"Истинската църква, истински древната - е една... Защото както е един Бог и
един Господ, така и истинското достойнство се изразява с единството в образа
на едното Начало. Така, едната Църква, която ересите се опитват да разсекат
на много части, се уподобява (с единството) на природата на Единия. Ние
наричаме древната католическа Църква една по нейното същество, по понятието
за нея, по началото й Католическа (гр. katoliky), Вселенска, универсална,
повсеместна, съборна". Свети Климент Александрийски (1, 31).
Така се нарича православната църква в Никео-Константинополския символ на
вярата и "Православното изповедание" - Послание на Източните патриарси от 1723 год. Не бива
да се бърка Католическа с римо-католическа. (Бел. ред.)
2. Истинската Църква е света и се управлява от благодатта на
Всесветия Дух.
„Църквата е общество на православно вярващи и кръстени в Иисуса Христа, от
Него Самия основано непосредствено и посредством Светите Апостоли, от Него
Самия оживявано и водено към вечния живот: видимо - чрез духовните пастири,
чрез учението, свещенодействията и управлението, и наред с това невидимо -
чрез вседействащата благодат на Всесветия Дух." Митрополит Московски
Макарий (4, 306).
„Светата Съборна Църква повсеместно и в пълнота преподава цялото това
учение, което трябва да знаят хората, учението за видимите и невидимите неща,
небесни и земни, тя довежда целия човешки род при истинската вяра, тя
повсеместно лекува и изцелява всякакви грехове, има в себе си всякое
съвършенство, в делата, словата и всички духовни дарове... Тя единствена в
целия свят има безпределна сила. В нея ние, приемайки наставленията и
водейки добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния
живот." Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).
3. Истинската Църква е съборна (католична).
„Църквата се нарича Съборна (В българския превод на
Никео-Константинополския символ на вярата (в деветия член). е употребена
думата "вселенска". Бел. ред.) затова, защото се намира по цялата Вселена от
единия край на земята до другия." Свети Кирил Иерусалимски (Огласително
поучение 18). „Църквата е една по цялата земя море - затова ние казваме в
молитвата: за едната Света Съборна Апостолска Църква, която е от единия край
на вселената до другия." Блажени Теодорит (4, т. 3, 316).
4. Истинската Църква е апостолска.
„В онази Църква трябва да пребиваваме, която, бидейки основана от
апостолите, съществува дори до ден днешен." Блажени Иероним (4, т. 3,
320).
„Не трябва при други да търсим истината, която лесно можем да намерим в
Църквата: защото в нея апостолите в пълнота са вложили всичко, което
принадлежи на истината, така че всеки желаещ може да приема от нея
напитката на живота." Св. Ириней Лионски (1, 26).
5. Истинската Църква е православната.
„Православието е истинско Богопознание и Богопочитание, православието е
поклонение на Бога с Дух и Истина, православието е прославяне на Бога с
истинското Му познание и поклонение Нему, православието е прослава на Бога
от човека, истински Божи служител, чрез даруване нему на благодатта на
Всесветия Дух. Духът е славата на християните. Където няма Духа, там няма
православие. Православието е учение за Светия Дух, дадено от Бога за
спасение на човеците. „Който иска да се спаси, трябва преди всичко да пази
съборната вяра, а който не я съблюдава цяла и непорочна освен всяческото
недоумение, во веки ще погине", казва Атанасий Велики." Светител Игнатий
(Брянчанинов) (6, 78).
„Светата Православна Църква е съкровищница на благата на спасението.
Каквото и да ти трябва за спасението, всичко ще намериш в нея и само в нея.
Извън нея и Сам Господ не дава тези блага. Така е благоволил да установи
Самият Той. Като глава на Църквата Той действа за нашето спасение не по друг
начин освен чрез това Свое тяло. Недей да търсиш друг достъп до съкровищата
Му. Такъв няма. Господ Спасител като ипостасна Премъдрост е донесъл в Самия
Себе Си на земята, от тайниците на Триипостасното Божество, цялата
спасителна премъдрост. Но не я е задържал съкровена в Самия Себе си, а
отначало я е преподал на Апостолите, като им е заповядал да я преподадат и на
всички вярващи, говорещи на всички езици! Апостолите я предали на целия
сонм вярващи, заповядвайки на приемниците си да я пазят. И Църквата стана
стълб и крепило на истината, която, след като се възцарила в нея, пребивава в
нея и ще пребивава до края на вековете. Искаш ли да познаеш тази
премъдрост? Иди в православната Църква, вярна пазителка на всичко,
предадено от апостолите - и там се поучи на нея." Светител Теофан
Затворник (8, 237).
В християнската догматика - Едно от лицата на Светата Троица, имащо свои лични (ипостасни)
свойства. (Бел. ред.)
„Премилосърдният Бог спасява душите на православните християни с
православна вяра, добри дела и чрез своята благодат. Православната вяра е
тази, която се съдържа в едната Света и апостолска Църква, и без тази вяра не
е възможно да се спаси който и да било. Добрите дела са евангелските
заповеди, без които, както и без православната вяра, също не е възможно
никой да се спаси, православната вяра без добри дела е мъртва и добрите дела
без православна вяра също са мъртви. Онзи, който иска да се спаси, трябва да
съчетае и едното, и другото и по такъв начин с благодатта на Христа, Който е
казал: „Без Мене не можете да вършите нищо", да постигне спасението."
Преподобни Паисий Величковски (11, 237-238).
„Познаването на учението на Православната Църква е най-нужното познание за
всеки православен християнин и трябва да продължава през целия му живот."
„В Православната Църква се преподава същото онова учение, което е открито
от Бога и в свещените книги на Стария и Новия Завет, и в Свещеното Предание,
което е разкрито и изяснено от Светите отци на Църквата на седемте вселенски
и деветте поместни събора и което винаги и неизменно е пазела и досега пази
само Православната Църква в цялата му чистота и неповреденост" (1, 2).
6. Не можем да получим благодатни сили за спасение и
да се спасим извън Православната Църква.
„Ипостасната Премъдрост Божия, създала си дом от Светата Църква, е
утвърдила в него седем стълба (отделения). и всички, които идват в нея по
призива й, обилно храни и напоява с разнообразната си благодат. Седем са
източниците на благодат, но два от тях текат неразлъчно с течението на целия
живот на спасявания. Това са тайнство на Покаянието и Светото Причастие,
даващи благодатта на оправданието и благодатта на освещението - благодат,
източник на спасителен живот. Те развиват, вкореняват и възвисяват в духа на
човека всичко, потребно за спасението. И колкото по-често човек ги ползва,
толкова по-успешно зрее неговият духовен спасителен живот. А без тях тя
бързо се захабява, вехне и загива. Виждаш ли какво е поверено на Светата
Църква?! Не мисли и на никой друг не позволявай да мисли, че може без жив
съюз с Църквата да устрои своето спасение, когато без този съюз с нея не
може никъде да се получат благодатни сили за спасение. Да, живото общуване
с Църквата е именно приемането на благодатни сили чрез нейните тайнства.
Затова живото общуване със Светата Православна Църква е толкова
необходимо, колкото е необходимо сподобяването с благодатни сили за
спасение." Светител Теофан Затворник (8, 240).
„Който не е между членовете Христови, той не може да има християнско
спасение. Може да почита, може да приема тайнство, може да пее „алилуя",
може да отговаря „амин", може да спазва Евангелието, може да има вяра в
името на Отца и Сина и Светаго Духа и да я проповядва, но никъде извън
Православната католична Църква човек не може да намери спасение."
Блажени Августин (Допълнения към творенията на Светите отци, 1843, с.
236).
„Хората, които не пазят съюза и искреното общение с Църквата, дори и да идат
на смърт за изповядването на Името Христово, грехът им не ще се отмие и с
кръвта им, неизгладимата и тежка вина на разделението не се очиства дори със
страдания. Намиращият се извън Църквата не може да бъде мъченик,
оставящият Църквата, която е определена да царува, не може да се сподоби с
царството." Свещеномъченик Киприян (1, 438).
7. Православната Църква ще пребъде дом на
спасението до края на вековете.
„Църквата ще пребъде на тази земя не за кратко време, а до края на вековете...
Църквата не ще бъде победена, не ще бъде изкоренена, не ще отстъпи пред
никакви изкушения, докато не настъпи краят на света." Блажени Августин
„Блажена си ти, Църква на верните, защото Царят на царете е утвърдил в тебе
Своето жилище. Твоите основи никога не ще се поклатят, защото Господ е твоят
страж, и портите адови не ще те победят и хищните вълци не ще могат да
съкрушат или ослабят твоята твърдина. О, колко си велик ти, дом Божи! Колко
си прекрасен!" Преподобни Ефрем Сирин (Творения... М., 1858, с. 28).
|
Християнските църкви
Християнските църкви
