Знаеш ли ,харесва ми една мисъл от Честъртън( той е католик), че християнските светци се изобразяват с отворени очи.Мисля ,че това е много показателно- точно християните са страшно наблюдателни "за ноща", точно те си дават напълно задълбочена сметка за всички тъмни места в тях самите, а и в живота като цяло.Християните са хората ,които копнеят това ,което е в тъмното да бъде осветено от Светлината ,жадуват за това преображение.
ние познаваме тъмнината ,Вяра, просто знаем ,превъзходството на светлината и очакваме "смърта да бъде погълната от живота".
Виж това за удрянето на дявола между рогата на Озборн не го разбирам, как реши ,че го правя не ми е ясно и мисля ,че Господ прекрасно знае колко и дали го обичам, за да ми праща трудности да ме изпитва, онзи ,който не е наясно с тези неща съм аз и онова, което стига до мен просто ми показва как стоят нещата в действителност.
Не мога да се съглася ,че виждам света идеално бял, мисля ,че съм доста прагматичен(това не е самохвалствмо, прагматизма и скептицизма не са добродетели) човек.И прекрасно съзнавам ,че света си е такъв ,какъвто е.това не виждам какво общо има с Бог, чието царство не е от този свят.
Защо трябва да се освобождавам от стремежа си към Бог,та това е единственото нещо,което ме освобождава?