|
Свети праведни Иоан Кронщадски:
'Молитвата - това е постоянно усещане на своята духовна нищета и немощ; съзерцаване у
себе си, у хората и в природата делата на Божията премъдрост, благост и всемогъща сила;
молитвата е постоянно благодарствено настроение.'
'В молитвата има прошение - противно на гордата наша плът, която всичко приписва на себе
си; благодарност - противно на безчувствието на нашата плът към безбройните Божии
благодеяния; славословие - противно на плътския човек, който търси слава само за себе си. '
' Гледай уверено Бога с очите на сърцето и докато Го съзерцаваш, моли каквото искаш в
името на Иисуса Христа - и ще го получиш. Бог в един миг ще стане всичко за тебе, защото Той
е просто Същество, над всякакво време и пространство, и в мига на твоята вяра, на твоето
сърдечно единение с Него, Той ще извърши за тебе всичко, което е нужно за твоето и на
ближния ти спасение, и в това време самият ти ще бъдеш съпричастен с Божеството поради
тясното общение с Него: "Аз рекох: вие сте богове." (Пс. 81:6) Както между Бога и теб тогава
няма да има промеждутък, тъй и между словото ти и самото изпълнение също няма да има
промеждутък; ще кажеш и тозчас ще стане, както Бог "рече - и всичко стана; Той заповяда - и
всичко се яви". (Пс. 32:9; 148:5) Това се отнася както за тайнствата, така и за духовната
молитва въобще. Впрочем, при тайнствата всичко се извършва заради благодатта на
свещенството, в която е облечен свещеникът, заради Самия Върховен Първосвещеник -
Христос, Чийто образ свещеникът носи, - затова дори той и недостойно да носи сана си, дори и
да има слабости, дори да е мнителен, маловерен или недоверчив, въпреки това Божията тайна
се извършва веднага, на мига. '
'Казват: бързо се уморяваме на молитва. Защо? - Защото не си представяте живо пред себе
си Господа - сякаш е от дясната ви страна. (Срв. Пс.15:8) Гледайте Го непрекъснато с очите на
сърцето, и тогава цяла нощ ще престоите на молитва, без да се уморите. Какво говоря - цяла
нощ! Три дни и три нощи ще стоите и няма да се уморите. Припомнете си стълпниците. Много
години престоявали те в молитвено настроение на духа върху стълпа, като превъзмогвали
плътта си, която също като твоята е била склонна към леност. А ти се отегчаваш от няколко
часа обществена молитва, дори и от един час. '
'Бог е Истина - и моята молитва трябва да бъде истинска, както и животът ми. Бог е Светлина
- и моята молитва трябва да бъде принасяна в светлината на ума и сърцето. Бог е Огън - и
молитвата, както и животът ми, трябва да бъдат пламенни. Бог е всесвободен - и моята молитва
трябва да бъде свободно изливане на сърцето. Какво богатство на човешкия дух - стига само
да помислиш сърдечно за Бога, само да пожелаеш сърдечното съединяване с Бога, и Той
веднага е с тебе: и нито стените на къщата, никакви тъмнични ключалки, ни планини, нито
пропасти ще попречат на това съединяване. Бог веднага е с тебе; тъй и ангелите, и светиите:
заедно с Бога те всички са пред очите ти, в сърцето ти, като най-близките приятели, като твои
съмишленици. О! Богатство на човешкия дух! '
' Отдайте, молитвеници, на Бога сърцето си, онова любещо, искрено сърце, с което обичате
своите деца, родители, благодетелите, приятелите си, с което чувствате сладостта на
нелицемерната, чиста любов. '
'Понякога само няколко минути от продължителната молитва са истински угодни Богу и
представляват истинска молитва и истинско служене на Бога. Главното в молитвата е
близостта на сърцето до Бога, която се разпознава по сладостта на Божието присъствие в
душата. '
'Най-големият Божи дар, който ни е нужен повече от всичко, и който най-често получаваме
от Бога вследствие на молитвата си, е сърдечният мир, както казва Спасителят: "Дойдете при
Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя". (Мат. 11:28) Радвайте се и
смятайте, че сте богати и имате всичко, ако сте получили мира. '
' Докато се молиш, на всяка цена се старай за това, да чувстваш със сърцето си истината
или силата в думите на молитвата, храни се с тях като с нетленна храна, напоявай с тях като с
роса сърцето си, сгрявай се като на благодатен огън. '
'Докогато стоим на усърдна молитва, дотогава е и спокойно, и топло, и леко, и светло в
душата; защото тогава сме с Бога и в Бога; но щом изоставим молитвата, веднага тръгват
изкушенията, всякакви смущения. О, преблажено време на молитвата! '
'Когато се молим, непременно трябва да овладеем сърцето и да го обърнем към Господа.
Нужно е то да не бъде хладно, лукаво, невярно, лицемерно. Иначе каква полза от молитвата и
от поста ни? Добре ли е да чуем гневния глас на Господа: "тоя народ се приближава до Мене с
устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене"? (Мат. 15:8) И тъй, в
църква да не стоим душевно разпуснати, а всеки да гори духом, когато работи на Господа. И
хората не ценят много услугите, които им правим хладно, по навик. А Бог иска тъкмо сърцето
ни. "Синко, дай си Мен сърцето" (Притч. 23:26), защото сърцето е най-важното у човека,
неговият живот; нещо повече - нашето сърце е самият човек. Затова, който без сърце се моли
или служи на Бога, все едно, че въобще не се моли, защото тогава се моли тялото му, което
само по себе си, без душата, все едно че е пръст. Помнете, че заставайки на молитва, вие
заставате пред Бога, у Когото е разума на всички. Затова вашата молитва трябва да бъде
цялата дух, цялата разум. '
' На молитва бъди като детенце, което гугука, сливайки се в един дух с духа на
произнасяната молитва. Себе си смятай за нищо, а молитвата приемай като велик Божи дар. От
своя плътски разум се откажи напълно и не го слушай, защото "знанието възгордява" (1 Кор.
8:1), а плътският разум се съмнява, мъдрува, хули. Ако по време на молитвата или извън нея
врагът препъне душата ти с някаква хула или мерзост, не унивай, а кажи твърдо в сърцето си:
"Да ни очисти тъкмо от тези и от подобните им грехове дойде на земята нашият Господ Иисус
Христос, да ни помогне при тези тъкмо, и при подобните им немощи на духа дойде
Многомилостивият." Като изречеш тези думи с вяра, сърцето ти тозчас ще се успокои: защото
Господ ще очисти сърцето ти. Изобщо от какъвто и да било грях или мечтание не бива да
униваме, а да се уповаваме на Спасителя! О, неизмеримо Божие благоутробие! О,
величествено служение на Богочовека за нас, грешните! Той и досега човеколюбиво ни служи,
като ни очиства и спасява. И тъй, да бъде посрамена вражеската сила! '
' Както твоята мисъл ти е близка, както вярата е близка на сърцето ти, тъй близко до теб е
Бог, и колкото по-жива и крепка е мисълта ти за Бога, колкото по-живи са вярата,
осъзнаването на твоята немощ и нищожество и чувството, че се нуждаеш от Бога, толкова
по-близо е Той. Или - както въздухът е близо до тялото, тъй Бог е близо до душата. Защото Бог
е, така да се каже, мисленият въздух, чрез който дишат всички Ангели, душите на светиите, и
душите на хората, които живеят особено благочестиво. Нито минута не можеш да живееш без
Бога и наистина, всяка минута изживяваш чрез Него: защото "чрез Него живеем, и се движим,
и съществуваме". (Деян. 17:28) '
'Старай се да постигнеш младенческа простота в отношенията с хората и в молитвата към
Бога. Простотата е велико благо и достойнство на човека. Бог е съвършено прост, защото е
съвършено духовен, съвършено благ. Нека и твоята душа да не се раздвоява на добро и зло. '
'Спасителят благоволи да се въплъти не само затова - да ни спасява, когато греховете,
страстите са ни овладели, когато вече сме оплетени от тях, но и затова - да ни спасява заради
молитвата ни и тогава, когато грехът и страстта още само опитват да се промъкнат в нас,
когато ни нападат. Не бива да спим, отпуснали малодушно ръце, когато страстите ни нападат,
но тъкмо по това време трябва да бъдем на стража, бодърствайки в молитва към Христа, за да
не ни допусне Той до греха. Къщата трябва да се спасява от пожара, не когато огънят я
обхване отвсякъде, а най-добре, преди още пламъкът да лумне. Така е и с душата. Душата е
къщата, страстите - огън. "Нито давайте място на дявола." (Ефес. 4:27) '
'Старае се лукавият да пръсне молитвата като купчинка пясък, думите иска да превърне в
сухи песъчинки, несвързани, без влага помежду им, т.е. без сърдечна топлота. Молитвата е
или "къща на пясък", или - "къща на камък". (Мат. 7:24,26) На пясък съграждат тези, които се
молят без вяра, разсеяно хладно - такава молитва от самосебе си се разпръсва и не носи
полза на молещия се; на камък съграждат онези, които през цялото време на молитвата са
вперили очи в Господа и Му се молят като на жив, Който лице в лице говори с тях. '
'Мярката на достойнство на своята молитва можем да измерим с човешка мярка, според
качеството на отношенията ни към хората. Как се държим с хората? Понякога студено, без да
участва сърцето, по задължение или от приличие им изказваме своите молби, похвали,
благодарност, или вършим нещо за тях; а понякога топло, със сърдечно участие, с любов;
понякога пък с притворство, а понякога искрено. Също тъй различни сме и с Бога. А не бива
така. Трябва винаги от все сърце да изричаме към Бога и славословието, и благодарността, и
просбите си; трябва винаги всичко да вършим пред Него от все сърце; винаги от все сърце да
Го обичаме и да се надяваме на Него. '
'Както недобрият човек, когато отива с молба при добър, кротък и смирен човек, за да има
молбата му добър успех, се старае да заприлича на него, така и християнинът, когато
пристъпва с молитва към Господа, към Неговата Пречиста Майка, или към Ангелите и светиите -
за да има молитвата му успех, трябва да се оприличи, доколкото може, на Самия Господ, на
Неговата Пречиста Майка, на Ангелите или на светиите. Именно в това е тайната на
приближаването и скорошното чуване на нашите молитви.'
' Всички вие, които сте се заловили да работите на Господа с молитва, научете се да бъдете
като Него кротки, смирени и истинни по сърце; да няма в душите ви лукавство, лицемерие, не
бъдете хладни, постарайте се да имате Неговия Дух, защото ако "някой няма Духа на Христа,
той не е Христов". (Рим. 8:9) Господ търси у нас подобното на Себе си и сродното, към което
може да се присади Неговата благодат. Помнете, че нито една дума от молитвата няма да отиде
напразно, ако е изречена от сърце: всяка дума чува Господ и всяка дума претегля Той.
Понякога ни се струва, че думите ни само напразно блъскат въздуха, разнасят се като глас в
пустиня: не е така. Трябва да помним, че при молитвата Господ ни разбира, т.е. разбира
нашите думи точно така, както се разбират съвършените молитвеници, защото човекът е образ
Божий. Господ откликва на всяко сърдечно желание, изказано, или неизказано с думи. '
|
''МОЛИТВАТА Е ДИХАНИЕ НА ДУХ СВЕТИ''