Да, Скептик, благодаря ти за уточнението относно цитата.
Нямях време за фактологическа справка, затова я карах по памет. Ама паметта често е уморена, затова без оправдание - фактологическата справка си беше наложителна!

Точно така: "Човека е въже опънато между маймуната и свръхчовека".
Иначе другото дето го говоря не изглежда достоверно, ако цитатът не е точен.
Но принципно е верно.
Човекът си е бог в развитие, нищо че е, ако можем така да приемем - още ембрионален бог. Но е бог в развитие! Започва да носи динамика на осъществяването си като божество, започва да води битка за извеждане на вложения в него Бог, вложеното му Дихание на Отца.

Но ти си прав тука - че характеристиките на националния дух на един анрод се обуславят от това, което азовите му личности са дали като идеи в областта на духовността, културата и социологията на дадения народ.

Но динамиката на богоосъществяването на човека като бог не е прерогатив на науката, а на ново духовно Учение, което по-нататък формира нова религия.
Науката след това доказва и потвърждава това, което духовните Учения са оставили като Откровения. Или ако можем така да кажем: относно динамиката на богоосъществяването на човека Лъчът на науката (доктрината) следва Лъчът на религията (молението).

А по отношение социализма е така - идеите си той взе (по-точно) от два направления:
учението на юдаизма дадено от Мойсей, материализирано в идеята за класовата борба и класовия враг и (по-точно) от материализацията на Христовото учение в религия от страна на апостолите.
Защото, ако бяха разбрали идеите на Хриството учение в неговата дълбочина и го бяха приложили - щеше да има правопропоржционална връзка между идеите на учението и тяхното приложение, т.е. ще е налице чистотата и дълбочината на приложението - нещо, което Учението на Мъдростта нарича Приложна молитвеност.