|
Човече е свръхчовекът
Архимандрит Юстин Попович
Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен
прогрес, в неговата метафизика. Нима не виждате, че тази култура системно
притъпява в човека усещането за безсмъртие, докато не го притъпи съвсем и той
не каже: "Тяло съм и само тяло." А това означава: смъртен съм и само смъртен.
Така хуманистична Европа живее под мотото: Човекът е смъртно същество. Това
съзнание постепенно ражда убеждението, че смъртта е необходимост. Смъртта -
необходимост?! Има ли нещо по-оскърбително и по-подигравателно? Оказва се,че
най-големият враг на човека всъщност му е необходим! Нима в това има логика,
макар и най-слаба, дори детинска?
Хуманистичният човек е опустошен, страшно опустошен, защото от него е
прогонено съзнанието за лично безсмъртие ... Позволете ми едно парадоксално
сравнение: мисля, че някои животни са по-близо до вечността и безсмъртието в
своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато
провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж
изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори
грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в
обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото
само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.
Приятели, срещу така разбирания хуманистичен прогрес и неговия човек стои
Христовият човек и неговата вяра в безсмъртието. Побеждавайки греха и смъртта,
Христовият човек преминава в този живот през три главни периода в християнското
си развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа.
Крайната цел на неговата борба е да възкръсне с Христа. А това означава да
победи смъртта. В очите ви виждам въпроса: как се постига това в тази воденица
на смъртта, каквато е нашата земя?
"Какво е безсмъртието? - пита великият християнски философ св. Исаак Сирин.
"Безсмъртието е усещане на Бога." Да усещаш Бога, означава да се чувстваш
безсмъртен. Безсмъртието е да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка
мисъл, във всяко чувство, във всяка постъпка. Ако от душа си повярвал във
възкръсналия Богочовек това означава, че вече си победил смъртта, защото Той е
казал: "Който вярва в Мене, има живот вечен,.. преминал е от смърт в живот..."
След като повярва във възкръсналия Богочовек, човекът започва да става човек,
защото се освобождава от греха и смъртта и придобива чувство за безсмъртие.
Затова Възкресението на Христос е най-съдбоносното събитие в историята на
света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само на отделния
човек, но и на всички хора.
Ето това е християнската философия на прогреса, това е нашият отговор на
въпроса: Що е прогрес? Нищо друго освен преодоляване на смъртта.
Ние живеем на географския и духовен паралел между два свята, между две
култури, между Изтока и Запада. Душата на народа ни е пратена на този свят и й е
казано: живей на острието на меча! Може ли да се живее по този начин без
опасност за живота? И не трябва ли при такъв жребий очите ни да са незаспиващи
и цялото ни същество да бди?
От една страна, метежният Запад привлича душата ни със своя магнетизъм, а от
друга, спокойният Изток ни мами с тайнствената си красота. Под излъсканата кора
на Запада тътнат вулканични противоречия; под грапавата кора на Изтока шумят
богожадуващи бездни на духа. Тези два свята ни разкъсват. Накъде да тръгнем: на
Изток или на Запад?
Душата ни трябва да бъде херувимски прозорлива и серафимски слуховита, за да
може да тръгне и върви по пътя, който не ще и донесе смърт. Не казвай, нека се
раздели душата на народа, нека половината тръгне на Изток, а другата на Запад.
Приятелю, може ли окото да вижда ако го разделиш? Може ли сърцето ти да усеща,
ако го разсечеш? Може ли да просъществува царство, ако се раздели?
ЦВ, Брой втори за 1998 година
...
Юстин (Благой) Попович се родил на Благовещение във Брание, Южна Сърбия от
баша Спиридон и майка Анастасия. Своето образование той получил в
Богословската академия "Св. Сава" в Белград, в Оксфордския университет и накрая
в Атина, където защитава докторска степен по богословие. Познал рано суетата и
преходността на земния живот, той се замонашил рано. Като монах Юстин се отдал
изцяло на богословието, поради което не желаел да приеме епископското
достойнство, което му предлагали. Работил повече от година като учител по
богословие (Карловци, Призрен, Битоля) докато най-накрая намерил мястото на
своето призвание професор по богословие в Белградския университет. След края
на Втората световна война бил принуден да напусне катедрата си и столицата и да
се оттегли в един малък манастир, където като молитвеник и постник, продължил
неуморно духовната си и книжовна дейност. Починал в 1979 г.
http://www.pravoslavieto.com/docs/justin_popovich.htm
|
Човече е свръхчовекът
Човече е свръхчовекът
