Да....

Всеки човек носи човечеството в себе си. В себе си можем да намерим всеки един от нас, защото не може човекът да се лъчи от човечеството и човечеството от човека, защото едното е образуващото, а другото - образуваното.
Когато всеки от нас го изживее като вътрешна цялост и като планетарна даденост, тогава неговата съдба става съдба на човечеството, той носи отговорност за него, защото е вече един роден Христос.

По отношение другото - източните доктрини застъпват тезата, приемайки тезата за прераждането и кармата, че съдбата, която един отделен индивид има днес е следствие от това, което той сам си е изковал в своите минали животи.
Родителите имат отношение към физическото съхранение, към социалното битие, дори и към духовното израстване на детето си, но те не му определят съдбата.
Съдбата сам си я е ковал в предишни животи и я кове със своите действия в настоящето, а родителите са утробата, която му дава възможност за присъствие на планетата за развитие и изграждане.

Затова в Учението Път на Мъдростта пък се говори за две утроби - утробата на майката и утробата на земята, а в християнството за рождение отново от вода и дух.

В такъв смисъл родителите са така наречения гостолюбив дом (Учение Път на Мъдростта), която създава условия - духовни и социални за въплъщението на дна душа. Но тази душа слиза със своите дадености, със своята съдбовност, а най-вече със своето предназначение.

Но да се върнем на темата. За в бъдеще биологията ще достигне дотам, че ще може не само отделни органи да създава, както е сега, ами ще може да конструира цялото физическо тяло на човека (точно с тази събудена енергия на Кундалини или по-точно Святия Дух в християнството - чрез него).
И втория етап - да го оживява, както Отец вдъхна Дихание в ноздрите на човека или по-точно да вика съответната душа за въплъщение. Тогава ще отпадне утробното оплождане и принципа пол.
(Досещай се, тогава колко ще влияят родителите...)

Та себесъдбата е точно затова себесъдба, защото си я определя сам човек.
Този процес на правене на себесъдба (в настоящето се прави) е, който одухотворява материята и дава възможност на човека да прави Възкресение, така както Христос го направи. Възкресението е възможността да пръскаме и събираме материята ( и като биология и като мисъл).
Науката полека лека ще докаже на рационалните умове тази възможност. Нейните открития сигурно и точно вървят в тази посока...

Та в едно далечно бъдеще, човечеството ще има едно друго име - ще се нарича Бог, защото ще е в лоното на Отца си (а Бог е едно събрано в своето единство човечество)