|
Предоставям ви две интересни случки със св. Спиридон Тримифунтски:
- първата ни учи на смирение
- втората ни поучава за това, на какво е способна голямата и истинска вяра в истинния Бог.
1. Авва Спиридон, пастир на овце, бил толкова свят, че се удостоил да бъде пастир и на хората, защото в един от градовете на Кипър, а именно в Тримифунт, бил избран за епископ. Ала поради голямото си смирение той, бидейки епископ, пасял и овцете. Веднъж някакви хора дошли да крадат от кошарата му и
били свързани там от невидима сила .
На разсъмване пастирът отишъл при овцете и като видял крадците с вързани ръце, разбрал какво се е случило. Като се помолил, авва Спиридон ги отвързал. След това дълго ги убеждавал и увещавал, че е по-добре да се стараят да живеят от честен труд, отколкото от кражби. После
им подарил една овца и ги пуснал, изричайки с любов:
“За да не помислите, че даром сте пазили кошарата.” (Достопаметни сказания")
2. За тоя дивен праведник, необразован овчар, "прост" безкнижник, подобно на св. ап. Петър, и св. Антоний Велики, например, но просиял със смиреномъдрието си, е известна и една друга удивителна случка:
Св. Спиридон трябвало да отиде на Събора в Никея. Живеейки на о. Кипър, единственият начин бил да пътуват с кораб. Дошъл момента на пътуването, при който трябвало да отидат до пристанището. Светителят помолил момъкът, който му помагал за овцете и същевременно бил и негов духовен ученик, да оседлае двата коня - единият изцяло бял, а другият изцяло черен. Когато отишъл да изпълни молбата, момчето видяло, че конете били обезглавени от разбойници. Като съобщил новината на стареца, го попитал какво ще правят, тъй като нямало вече как да стигнат до кораба, освен пеша. А нямало много време. Вярата на светителя била очевидно много по-голяма от синапено зърно, защото казал на ученика си да не се притеснява за нищо, да отиде при конете и сложи главите на местата им и след това да ги оседлае.
Момчето отначало се удивило на тия слова, но било вече виждало и други чудеса на Божията сила, проявена чрез тоя дивен праведник, тъй че отишло при конете да изпълни казаното от наставника му. В бързината обаче, разменил главите - черната глава сложил на белия кон, а бялата - на черния. С тия "нови коне", двамата пристигнали на пристанището, където успешно се качили на кораба и пристигнали навреме за да може епископът да учавства на I-я Вселенски събор.
Редактирано от TRl на 05.04.02 14:56.
|
“За да не помислите, че даром сте пазили кошарата"
