|
От същия сайт другите два случая за поука на протестанти, при които няма и не може да има такива случаи! Четете и се учете и се замислете:
Празникът Голяма Богородица го завари тежко болен. Лежеше вече съвсем неподвижен. Положението му беше безнадеждно, в пълно съзнание той викна децата и всички роднини, за да се прости с тях. Аз плаках безутешно над главата му в продължение на един час и се молех да не бъда оставена сама. По едно време той събра сили и изведнъж ми рече: “С твоите сълзи ти ме върна от вечния път. Сега няма да умра, а на Малка Богородица, в 12 часа на обяд. Прати дар на Св. Богородица!”
Аз пратих един пешкир в църквата “Св.Петка”. Между–временно той мъничко се посъвзе, но все си лежеше. Един ден се бяхме събрали около кревата му синът ми, две мои близки и аз. Разговаряхме. Мъжът ми гледаше към стената и неочаквано каза:
– Синко, колко хубави рози!
– Да, нашите рози в градината са много хубави – потвърди синът ми, но мъжът ми възрази:
– Не говоря за нашите рози. Тия тук са много по-хубави...
През цялото време на боледуването си той беше в пълно съзнание. В деня преди смъртта си все гледаше в един ъгъл на стаята. Аз го попитах:
– Защо гледаш все там?
– Гледам два Ангела – отговори той.
– Какви са?
– Много хубави.
– Искам и аз да ги видя – рекох му аз.
– Ти сега не можеш – беше отговорът.
Преди да умре, той се изповяда и причасти, като трите последни дни му давахме по негово желание само хляб и кафе. Тъй строго постеше преди причастие до края на живота си.
В сряда сутринта, на Малка Богородица, той ме помоли да викна свещеника да му чете попътни молитви (молитви преди излизане на душата). Отец Георги Соколов му ги чете цял час, а мъжът ми през цялото това време не мръдна. Молеше се съсредоточено...
Точно в 12 часа на обяд, както беше предсказал, издъхна...
Оттогава аз още по-силно повярвах, че има извън нашия земен живот и друг свят, и Бог, и Ангели. Защото, ако нямаше Бог и задгробен живот, отде можеше моят мъж да узнае с такава точност деня и часа на своята кончина, и то един месец преди тя да се случи?!”...
В много домове се разказват подобни случки за близки покойници.
Симеон Радев пише за своята първа братовчедка Ана, дълбоко вярваща и благочестива православна християнка, следното: “Двама от синовете й били вече оженени и имали челяд; третият бил в Америка. Тя много тъгувала за него и все го чакала да си дойде, за да се ожени. Върнал се той, оженила го, сетне казала: “Молих се на Бога и Той ми даде, каквото исках. Сега трябва да ида при Него. Вика ме!” Тя била вече много слаба и рядко ставала от постелята си. Един ден, на празник, поискала да я облекат във великденските й дрехи. На синовете и снахите си казала: “Облечете и вие хубавите си дрехи, седнете на трапезата, приказвайте си весело и аз ще ви гледам. Дошъл е моят край, но сърцето ми е радостно.” Докато събралите се разговаряли на софрата, тя тихо угаснала.3
Архимандрит Серафим - из "Беседи за живота след живота"
|
Още за предсказване на смъртта