Тия неща дето ги пишеш по отношение Кришнамурти, който (1926 г) се отказва се ясни отдавна, и е ясно и защо се отказва.
Но във всеки случай, когато говори, че новият Миров Учител вече е роден в България, не трябва да си мислиш веднага, че е имал впредвид Петър Дънов, защото Кришнамурти, когато говори никъде не посочва име (което е правилно), а пък и не идва да му направи поклонение в България на него.
За мен и двамата - и Щайнер и Дънов са от разряда на школските, но не и на Мировите учители, пък и двамата според мене са минали през пророческата институция на юдаизма и това доста им личи. Като за Щайнер трябва да се допълни, че е доста поработил и в лъча на проницанието (философията) - нещо, което е един от белезите на германците като народ по принцип, макар и той да е австриец ( а те са доста по-затворени от германците и високомерни).


По отношение Христовия Дух и Божествеността в човека те са едно и също.
Иисус Христос, втората ипостас, Сина Божи е Човешката Божественост (В. Толев), която носим в себе си. Затова той се боговъплъщава, боговчовечва. Докато третата ипостас - Светия Дух (понеже само изхожда и не е родена от Отца) само осенява и дава присъствието на Божествеността, но не се боговъплъщава.
А Бог Отец е Божията Човечност (която сътворява) (В. Толев), вдъхва се в ноздрите на Адам и се събужда след това в Човешката Божественост. И когато ги свържеш двете се получава Единството: "Аз и Отец сме едно" . В този случай не може да се каже такова недомислие - "отслабена степен", защото "Аз и Отец сме едно" надкрачва всички йерархии, то е свръхйерархия и в него няма степени. Ти или си едно с Отец или не си (т.е. осъществяваш това единство още чрез Христос). Не можеш наполовина да бъдеш.

Тези идеи християнството ги даде или им сложи подквасата - това не може да се отрече!
Защото митологиите нямат Отец, само богове, юдаизма има един Бог, но там не можеш да му кажеш името и не можеш да бъдеш като негов Син в Единство и след това в Единосъщие с Него.

Това му липсва на Щайнер. Ето тази идея на Единосъщието и нейното усвояване и приложение, която се загуби не само при него, но дори и в самото християнство не можем да я срещнем като усвояване и осъществяване.