Да, Рудолф Щайнер.
Без да се заяждам, ама съм му прегледал цялата излязла литература, понеже имах тесни контакти с издателството "Димо Даскалов" в Стара Загора т.е. имам и в момента повечето му неща.
Първом да въстанеш срещу теософията без да я разбираш и да си направиш собствен клон наречен антропософия (човекомъдрие) не е много добро дело, като изполваш предлога, че теософията не била достатъчно християнска, (което си е чиста спекулация, де). Защото теософията това си и поставиз а задача - единство на религиите, защото както казват те "Няма религия по-горе от Истината".
То аз не виждам и какво толкова повече християнско има в неговата антропософия, отколкото в теософията.
Второ - да ограничиш основната цел на теософското общество: "разчистването на пътя и подготовката на човешката душа за идването на новия Миров Учител и духовно Учение" като чрез антропософията започнеш да въвеждаш ценностите на немската култура и мисъл е доста голямо отстъпление, защото този народ не притежава поносимостта и възможността да го приеме и даде като Рождество и сле дтова като Учение.

Кой знае какво разбираш под социална жертва и идеята за свобода от социална привързаност, свобода, която Христос направи чрез Разпятието Си.
А ако я отхвърляш, още по-лошо, значи нищо няма да разбереш.

Голгота си има своите спирки, докато стигне до Разпятието.
И в нея е срещата между Божията човечност и Човешката божественост и тяхната реализация. Там "родения Христос работи в сътворения Адам" (В. Толев) т.е. Човешката божественост (Христос) работи, за да освободи човекът от властта на сътворението и да го направи възкръсващ.

И чак когато идва Разпятието, където се извършва двубоя между Дух и материя, между инволюция и еволюция, чак когато Христос на кръста казва: "Свърши се", т.е. Духът е победител над материята, тогава може да се каже, че еволюцията е победила.

Голготата си е още личното битие, защото там човек прави самореализацията си - съединява Божията човечност с Човешката божественост, но ако не се освободи от социалната си привързаност чрез Разпятието не може да отиде към Мировото битие, Космичността, която стои във Възкресението т.е. не може да възкръсне.

Защото в крайна сметка социалната ни привързаност е част от заземеното ни планетно битие, част от енергията на Сътворението, която трябва да се надмогне, а и част от съдбата като енергия на еволюцията.
(Да, ама социални общности има не само на планетата ни, но и в космичността.)

И недей да ти става лошо, аз още не съм започнал да повръщам!


Усмивки!