Аз не бих попречил в нищо и бих оставил сина си да чете всичко.
По-добре да знае какво е това приказка, и че много хора живеят цял живот в своите си приказки, където те са големите герои.
Като малък съм чел страшно много приказки.
После съм чел и фантастика, и мистика, и религиозни книги - и преди, и след като повярвах в Бога. И маркиз дьо Сад в оригинал съм чел (като голям, разбира се), макар че не го препоръчвам на никого и сега не го чета.
И на Тери Пратчет някои книги, и "Билбо Бегинз или дотам и обратно", и гръцка митология, и Панчатантра, и ... и какво от това? И днес ги обичам, много голяма част от тези книги.
Мисля скоро да прочета "Корана", надявам се да го намеря на български...
С това не бих искал да съблазня някои от братята и сестрите. Всеки нека възпитава децата си според както Духът му дава мъдрост. Универсални рецепти няма. Разбира се, нужен е внимателен подбор на това, което ще четем на децата си - аз също ще чета на сина ми детска Библия и ще му разказвам за Бога.
Но не мога да скривам от него безкрайно дълго истината за съсипания и окаян свят, в който живеем.
Мога ли да знам какви гнусни филми ще гледа детето ми един ден, какви ли лъжи няма да слуша всеки ден по новините, с какви хора ще се среща и какви идеи ще чува? Ако отгледам детето си под похлупак, едва ли ще му помогна много, когато то става все по-самостоятелно и придобива собствената си индивидуалност.
Може би въпросът е КОГА едно нещо да бъде казано, за да има добри последици.

Нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание