Май не видях отговор от атеист, макар че въпроса беше към тях. Колко самият аз съм атеист, само Бог знае, но да се опитам все пак да ти отговоря. Ти питаш: АМИ АКО ИМА? Сигурно, значи, си повярвала в Бога от страх; това така, между другото.... Според мен, обаче, НЯМА.... Няма Рай, нито Ад, нито ще има Съд. Поне не на Небето. Спокойно може да престанеш да вярваш, нищо такова не те заплашва. Защото, ако има Рай и Ад, то тогава защо ще има Съд? Нима Бог ще преразгледа повторно присъдата на ония, които е пратил в Ада, или, не дай Боже, на тези, пратени в Рая? Това е невъзможно, нали Той по дефиниция е непогрешим - абсурдно е да се мисли, че ще прави някакъв безсмислен Страшен съд, на който да решава нещо вече решено.
Всеки теолог обаче ще ти каже, че Съд все пак ще има - това е абсолютно сигурно. Е, в тоя случай си се отървала /поне засега/ от Ада или от Рая / по наличните описания той е безумно скучно място/. Защото, ако ЩЕ има Съд, то още няма ОСЪДЕНИ и очевидно Рая и Ада са празни; и като както вървят работите, още дълго ще са такива /дълго, поне за нашите човешки понятия - за Господ това може да са само няколко мига, Той, Безначалният и Безкрайният, сигурно гледа на Времето по-ларж от нас, човеците, дето го мерим на разни оскъдни интервали/. Лично аз разчитам, че в близките няколкостотин хиляди години положението с Рая, Ада и Съда няма да се промени съществено /от толкова горе-долу време Човекът съществува в сегашния си образ и ако приемем, че сме по средата на съществуването си като биологичен вид, значи ни остава поне още толкова/. А след тия няколкостотин хиляди години май ще ми е все едно дали съм в Рая или пък съм в Ада.
Има обаче един друг, и то много сериозен проблем. И той е, че твоите въпроси са напълно риторични, т. е. отговорът им е предварително ясен. /Щях да ги нарека детински, ама нейсе..../ Защото аз, атеистът, ти казвам, че има рай, а също ад, има и съд и всичко останало, дето толкова те плаши, но то, за жалост, не ти предстои, а се случва тук и сега. И няма никаква гаранция, че ако днес си в рая, утре няма да си в ада, както, разбира се, не си лишена от надеждата и за обратното. Защото животът човешки е и двете, но не непременно по-равно. Защото Бог е в теб и ти си част от него, но същото важи и за Сатаната. И си всеки миг на Съд и подсъдим, но си и всеки миг Съдия /а то е далеч по-трудно и много по-страшно от това да си подсъдим/.
Човекът е слабо и безпомощно същество, от което нищо не зависи, "мислеща тръстика", която всеки по-силен порив на вятъра може да прекърши, една изчезващо малка прашинка сред безучастното величие на Вселената, непрестанно заобиколено от опасности, болести, нещастия, политици, данъчни и сметки на "Топлофикация". От това по-голям Ад - здраве му кажи.
Но Човекът е и същество, което храбро се е изправило сред целия този кошмар и му придава смисъл чрез онзи непредаваем трепет, с който вземаш на ръце току-що родената си рожба, с екстаза на любовното опиянение, с гордостта, с която посочваш нещо и казваш:ТОВА ГО НАПРАВИХ АЗ, ТОВА Е МОЕ ДЕЛО. И чрез неизразимата хармония на музиката, цветовете, думите и хилядите други неща, от които същата тази тръстика сътворява Рая - при това, всеки своя единствен и неповторим Рай.
Но цената е, разбира се, и Съда, пред който си всекидневно, разпънат на кръстопътя на решенията, които ти, Съдията и Подсъдимия на своя живот, вземаш; хилядите малки стъпки, които правиш - вляво или вдясно? по-лесното или по-правилното? сега или после? И тъй, хем съден, хем съдник, препъпляш житейския си път - а какво следва? Мигар ти пука след всичко това?