Присъединявам се към казаното дотук. Наистина, ограничаването може да доведе до коренно обратен на желания от нас резултат. Аз моля Бог да ми дава мъдрост да възпитавам малкия си син така, че ДА НЕ МУ ПРЕЧА да познава Бога. Бог е твърде милостив и ще му се открие в благоприятното време за това.
Наскоро си помислих, че не бих го ограничавал да прочете някаква будистка книга, например. Аз също съм чел. Защо да пренасям страховете си върху детето си? Не е ли вярно, че от нищо аз не мога да го предпазя, но Бог е, който го пази и ще го пази и тогава, когато мен няма да ме има... А добре е чрез мен Бог да води малкия, докато съм му нужен...
Това е отговорност, но и голяма радост, нали?

Нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание