Колко много патос има в думите ти!
Удряш слушателя/читателя право по емоционалната му същност.

.... прободените си ръце, невинна кръв, Неговата кръв, грешната ти същност,
И сега, когато си мъртъв, смърт означава отделяне - истинската смърт е отделяне ....
и т.н. и т.н.

Да добре.. съгласна съм ... и какво от това. Ще плача, ще се кая, ще се моля и ...
и какво от това. Ще приемам емоционално нещата ще си представям кървища и ще живея с мисълта че с всяка грешна постъпка забивам пирон в тялото на Исус.....
И какво от това....

И как трябва да си го представям спасението ... една кофа кръв която ме покрива ... и ми дава username i password за царството божие.

Тази червена нишка която споменаваш кървища ли са отново...

И отделянето и сливането с Бога... какво представляват? Или и те са резултат от някакъв екстаз и свръх емоционалност.

Можеш ли да го повториш, потретиш почетвъртиш това нещо което си го написал .. но без патос.. без емоция...

Повтори го 1000 пъти .. сам пред себе си ... повтори го 10 000 пъти ...
и остави емоцията да си отиде.

Кажи ми сега какво виждаш и какво мислиш?

Поздрави
Вяра