А буквоядите си пищят. На умряло. Пищят та се късат. От болка. От болка, че насила ги карат да видят нещо нелицеприятно - голата истина. Себе си.
Без шекер, без розови тантелки и въздишки от умиление.
Някои са осъдени цял живот да изкарат в климактериума, а други цял живот да откриват красотата на живота в живеенето му. Едно в едно с Бог в тях и около тях.
А другите... другите гледат намръщено през тесните си зацапани прозорчета и размахват намръщено пръст в закана.
Всеки сам решава, какво и как да прави. Един ще се прави на ощипана Ганка, а друг... ще си свирка под мустак.
Време е шоуто да продължи!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.