Привет.
Логично, много логично заключение си направил.
И въпреки това написаното от мен е вярно.
Друг е въпросът дали можем да творим любов или не можем и какво е любов.
Накрая уморения човек е много по- близо до състоянието любов.
Не мога да приема освобождението от любовта като свобода.
Светът в който живеем е двойствен и имаме нужда тук от равновесие.
Но, дали там е така? На равновесие ли само да се учим или на любов?