Хубава тема си отворил.
И трудна.
Мисля, чи да излъчи от себе си любов човек трябва да постави всичко в себе си под контрол-да овладее себе си.
Първо трябва да се опознае като Велико Творение на Бог и бавно и внимателно да премине към самоконтрол използвайки житейските срещи и случки. Може би това е смисълът на живота?
Вярвам, след като се тръгна по този път Любовта се проявява и ние се приближаваме към това състояние. То ни носи спокойствие, радост, сигурност, топлина, уют... Никои, човек среща или случка не ни е приятел или враг-те са наши учители за Любовта.
Да, изън нас няма нищо друго. Всичко е в нас самите. И Любовта е в нас и ни чака да я проявим. Докато я чакаме да дойде отвън, от друг, то няма да я открием.
За всички от нас е трудно да я проявим винаги и всякога.
Остава ни единствено учението.
Целия заобикалящ ни свят ни предлага идеални условия за проявата на любовта.
Увлякох се май.