Всички отговори на всички въпроси са в мен, но не това е целта на живота.
В последно време разбрах каква огромна грешка е човек да се занимава единствено със себе си, да развива себе си. Т.е. да практикува източните религии, които обръщат внимание единствено на вътрешния свят на човека.
Разбрах колко прави са Иисус Христос, Виссарион и отчасти Беинса Дуно за същността на човека, за целта му, за обществото, за семейството и т.н.
Човек е социално същество и не би могъл да живее извън обществото. А за да живее пълноценно в него е необходимо да има правилни взаимоотношения между членовете в това общество (а не всеки да се затваря в себе си, както е модерно в повечето учения), необходима е Любов (достатъчно добре описана от Виссарион - напълно покриваща се с Иисус Христосовата), и грижа за децата.
Всичко друго е лъжа, измислица от Учители, които са лъжеучители и на които си се хванал. Това са учители за физическия свят, те ти развиват ума, тялото, всичко друго, но не и душата.
Правилно е това, че учителите идват за да ми покажат как да достигна нещо, но това не са учителите на нашия Създател, това са други учители и те за себе си са прави. Това са учители за умовете и телата на хората.
Затова и толкова лесно хората се хващат на тях, защото те им показват път, който е правилен, но който не е истинен за хората, защото човека е своята душа. Човека не е тяло, човека не е ум, човека е ДУША.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите