Аз това знание наричам Познание... защото то не е познание на ума, то е познание на душата и това е истинското познание.
Човек се оценява по това знание, а не по дипломите и титлите, които са предназначени за ума, за физическия свят.
Това знание не можеш да го оцениш, не можеш да го измериш, то е едно... или го имаш или го нямаш. Това е. Няма никакви други условности. Всичко друго е илюзия.
С един разговор с всеки човек можеш да определиш има ли той това познание или не.
Но това можеш да държиш единствено за себе си, не можеш да оценяваш никой, нямаш право да оценяваш никой... макар и аз често да го правя и се хващам когато го правя, но осъзнавам, че това не е правилно. Усещам, че нямам право да говоря така, но въпреки това го правя, правя го, защото все още не мога да постигна себе си, не мога да видя светлината в себе си. Но съм чуствителен към светлината както от себе си, така и от околните... светлината не може да се скрие, тя се вижда, когато я има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lex на 14.12.01 10:54.