“Ако в тебе има малко мъдрост, ще се засрамиш от ентусиазма си, с който се хвърляш в спор с мене“ – пишеш ми ти. Ако в теб има малко скромност, ще се засрамиш от самочувствието си, с което се опитваш да поучаваш другите – отговарям ти аз.

Защото много заблуди ръсиш, затова ме ентусиазираш, засега! Хич не се хили, ами плачи! Този А. Кроули, дето ти е размътил главата, има доста да му плащаш данък. Седнал си да ме съдиш! Изкара ме фарисей. Браво, Труден! От ЮАР ме разконспирира. Я да видим какво казва Исус на фарисеите: “Понеже казвате, “Виждаме”, грехът ви остава” Искрено ти пожелавам грехът да не ти остава, Труден!
Прочетох ти и другите писания в клуба, доста време отиде. И страницата ти в Интернет погледнах. Уважих ти личността, доколкото можах. Ще ти прочета и книгата, само да намеря време. Дано да не ме натъжиш съвсем.

И тъй, все другите не разбират, все ти си правият. Не всички сме толкова мъдри, че да прозрем такива супер сложни неща, които ти си прозрял. За сметка на това сме спасени. Ние, "тъпите християни", дето сме станали "тъпи в схващане". Да се чудиш как става тая работа, ти, който с Бога говориш, а с хората не можеш... Плетеш сложните си мисловни схеми, изпълнени с мистични термини, ега някой падне вътре. А Бог е направил такъв път, по който и простият, като върви, да не се загуби. Имам братя-християни от едни села и паланки по България, дето, ако така говориш за твоите светове, няма да разберат, че си българин, а за нещо повече да не говорим. Така изглежда то, твоето "благовестие" - "Елате да ви просветя, щото Бог не може...Ама е малко трудно, видите ли...". Даже и на теб, колоса на прозрението, ти е трудно. Да ти припомня, че "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

Дотук за формата на "благовестието" ти. А сега за съдържанието. Пропагандирай си колкото си щеш учението на Заратустра (на изпита по философия ми се падна "Тъй рече Заратустра" на Ницше, така че знам някои неща). И не забравяй винаги да го приравняваш на Христовото, че да става ясно отдалеч кой си и за какво се бориш. Хем тук ти е силата, като смесиш думите и понятията, хем тук ти е слабото място.

И накрая:

“Аз говоря с Исус.
Ти говориш ли с Него.
Аз имам много Братя и Сестри при Него.
Ти имаш ли?
Мене ме чакат Там.
Тебе чака ли те някой.”

О, Труден! Питаш, ами ако ти отговоря? Та аз съм в Божието Царство, сега, с Исус, с Братята и Сестрите. И тебе те чакаме тук…
“Защото, ето, Божието царство е всред вас”…