Това е, като да спреш да говориш на баща си, и да го гледаш в очите, защото си го обидила, например. Вместо да му се извиниш и да си по - внимателна занапред, ти бягаш от него... Нелепо, нали?!?
Не можеш да избягаш от Бог, като Йона... Не можеш да се скриеш, не можеш да живееш без да си в хармония с Него.
За всеки грях трябва да има покаяние, а всяко истинско покаяние ти носи и прошка. Отчаянието, е вид самоубийство, така че никога не му се поддавай и не го бъркай с разкаянието:
"Вярата ти, те спаси!"