РазделянетонаЦърквата на Източна и Западна (Римокатолическа) става през 1024 г. поради претенциите на римските папи за пълно върховенство. Това води до скъсване на отношенията между тогавашния Константинополски патриарх Иеремия и западната Църква със седалище в Рим. Това състояние на щата се запазва до 1965г.,когато всеправославен събор на о-в Кипър решава да отмени взаимните анатеми и оттогава отношенията междудвете църкви се подобряват, но литургично общение те нямат (т.е. - духовници от двете Църкви не могат да служат заедно, вярващите от едната Църква не могат да приемат тайнства в другата.
Колкото до другите различия, те са несъществени. В католическите храмове има икони, но не толкова много, колкото в православните, наличието на иконостас е също исторически обусловено (в някои големи католически катедрали има също - например, в Сан Марко във Венеция.
Всичко това не е най-важното. Има,обаче,някои догматически различия между двете Църкви,но това е вече въпрос, за който се изисква богословска подготовка.
Все пак, Римокатолическата църква се е отклонила от истината много по-малко,отколкото различните протестнатски учения и сектите, затова в сегашния свят е необходимо единодействие между православни и католици по отношение на лъжехристиянските учения.
ВРусе, където азживеяпонастоящем, тази тенденция е силно изразена. Има много близки отношения между православната митрополия и католическата, при празнуването на юбилия на католическата епархия нашият митрополит беше там, тази година, когато католическият и нашият Великден бяха на един и същи ден, от католическата църква и от нашата "Св.Николай", където аз съм едзин от църковнит настоятели, се поздравихме послучай празника и т.н.
Данотова разделение, което е плод на човешкото несъвършенство, да бъде преодоляно и единствотона Св.Църква - възстановено.
|