Преди няколко години се присъединих към една домашна църква. В началото всичко изглеждаше прекрасно - нямаше йерархии, нямаше лицемерност, нямаше отчуждаване - неща, характерни за много от църквите с над 50 членове. С течение на времето обаче човекът, който въведе идеята за подобни църкви в България реши, че ние имаме нужда от помощ, от някой с повече опит и т.н. и ни изпрати едно семейство от София. Постепенно започнаха и проблемите - повечето от хората, около които възникна това събрание бяхме излезли от една петдесятна църква и въпреки всички щуротии които съществуват в това движение, бяхме на мнение, че духовните дарби в тяхната цялост съществуват и до днес и са едно невероятно благословение от Бог за Неговото тяло. Само че "надзирателите" не мислеха така - за тях дарби като изцерение, пророчество, говорене на езици, тълкуване на езици - изобщо т. нар. "свръхестествени" дарби бяха престанали да съществуват след завършване на канона на Библията. След това се реши, че жените в събранието нямат право да задават въпроси, да предлагат песни (защото това било подмолен начин за заобикаляне на забраната за поучение от жената), че трябва по време на хвалението и поклонението да си слагат кърпи и т.н. И накрая се стигна дотам, че едно от семействата в църквата, което работеше в християнската книжарница, около която възникна това движение на домашните църкви, беше заплашено с изгонване от работа, ако не престане да изпраща хора на служба в други църкви. Лично за мен момента в който разбрах, че не ми е мястото в това събрание дойде, когато ми бе заявено, че в най-скоро време трябва да направя избора дали да остана в него или да премина в църквата, чиито служби посещавах паралелно, за да се наслаждавам на балансирано и наистина помазано поучение, което да ме изгражда, а не приспива :-) Сега това събрание продължава да съществува - една малка групичка събрана около едно семейство, изолирана от всички останали църкви в града ни и мислещо се за единствената библейска църква.
Четейки сега писаното по темата на Злат не мога да не си спомням с болка за това чудесно дело, което наистина Бог започна и което поради незрялост позволихме недобронамерени човеци да провалят... И същевременно мога наистина да благодаря на Бога, че в момента съм в голяма църква (макар и още без собствена сграда), в която съществува баланс между сериозното изучаване на Словото и свобода за проявление на дарбите на Светия Дух. И отчитайки пътя си през годините, не мога да не си дам сметка, че Бог се интересува от нашето отношение към Него, а не от църквата, в която членуваме - човек може да служи на Бог и в голяма църква, както и да е пасивен и да не поема каквато и да е отговорност в някоя домашна църква. Човек, който е предал не само на думи животът си на Исус и следва именно Исус, а не дадена традиция ще се чувства удовлетворен и полезен и Бог ще може да го използва независимо от това в каква църковна среда се намира. И в църкви с над 1 000 души може да има единство, близко общение и здрави приятелства, както и обратното - в малки домашни църкви да има разпри, конфликти, лицемерие и омраза. Това се определя не от формата под която съществува църквата, а от желанието за израстване и служене на другите в хората, които изграждат съответната църква. Да, и в църквата, в която членувам има неща, които ме дразнят - но в крайна сметка тази местна църква е част от Църквата - от Тялото Христово. В крайна сметка идеална и съвършена църквата ще бъде едва във Вечността - когато всички новородени човеци от всяка една епоха, култура и деноминация ще бъдем завинаги в Неговото присъствие - а дотогава, колкото и това да не ни харесва житото и плявата ще растат заедно и винаги, дори и в най-добрата църква ще се срещат лицемери, раздорници и хора, опитващи се да вкарат еретични учения.
А що се отнася до етикетите - православен, католик, протестант и т.н. - никъде в Новия завет няма да срещнем някое от тези наименования. Лично моето мнение е, че проблемът не е в наличието на множество църкви, а в отношенията между тях. Хора, които предпочитат да си лепят етикети - православен, католик, петдесятен, методист, харизматик и т.н. вместо да се задоволят с не толкова атрактивното християнин, или недай Боже - слуга или ученик на Христа, винаги ще мислят, че тяхната деноминация е единствената, която има цялата истина и че вярващите от другите църкви не са спасени - като че ли Бог ги е упълномощил да раздават правосъдие от Негово име и да отсъждат кой е спасен и кой - не....
И сега за някои, дето си помислиха, че тоя клуб им е бащиния... Нани и т.н. нинамкъвточнотибешеника, хората от дира клубове като слънце са направили
специално за теб - то окултизъм ли не щеш, то Беинса Дуно ли, Път на мъдрост, магия и т.н., и т.н. - що не идеш да се изявяваш из тях? То е ясно - дори и по картинката, която излиза с мотото ти под всяка тема - че си като кон с капаци, но поне като не искаш да научиш нещо различно, не си го изкарвай на хората, които се опитват да ти махнат капаците, за да видиш, че това, което приемаш за светлина са пламъците на огньовете в ада. Ама какво ли се чудя и аз - то е ясно, че присмиватели е имало и ще има докато не дойде Царството Божие завинаги - а идването може да започне и още тази вечер, кой знае - защо не се замислиш над това - все още имаш шанс да бъдеш на едно по-добро място от това, което се пази за сатана и тези, кото са го следвали...

Животът е хубав - изживей го докрая!