На въпроса до кого е писал Павел, смятам, че е писал до всички християни намиращи се в определения град до който е адресирано писмото. То е било получавано чрез човек до някой от домовете на вярващите и така се е предавало от дом на дом и се е прочитало.

Разбира се не виждам проблем в това да се съберат всички вярващи от един град на някакво по-широко място, но това може да има смисъл за някаква обща молитва, защото в такова голямо събрание за общение не може да става въпрос.

Проблемът се състои в осакатяването на общението. Една придобита като материална собственост сграда, винаги ще представлява инструмент за контрол над хората от онези, които имат контрол над сградата. Ето защо през първи век никой никога не строил сграда.

Мислих си също и за използването на даренията. Питах се защо Павел не си купи един кораб за мисионерство? С неговите изцелителни дарби лесно щеше да си намери спонсори за такъв кораб. Можеше и сграда да постори, още повече като римски гражданин и собсвеник на имот евреите които го гонеха нямаше да могат да припарят до него, и самите те щаха да идат по затворите по силата на римските закони, които щяха да са на страната на един техен гражданин, а не на и без това мразените от Рим евреи.

Но забелязвам, че първите християни са използвали даренията за спомагане на общението, а не за съсипването му, както се прави масово днес. Те са ги раздавали на нямащите и бедните. То дори това сам по себе си е част от общението, което включва споделяне на материалните блага.

Наличието на сграда винаги ще изиска някава форма на система за поддръжка, а от там и рангове, позиции, все системи на контрол.

Бях писал тук в някои от темите за николаитите, които всъщност са олицетворение на владеенето на братя над други братя.

Друг проблем със сградата е, че тя изисква някаква уговорка за час и продължитвелност на събирането. Тук веднага се отваря врата за формализма, лицемерието, и религиозността. Формата й се дава поле за набиране на енерция за изместване на съдържанието. Едно ново мислене получава достъп до умовете на хората и това е мисленето, че духовността и вярата са свързани с практики и проявления ограничени в една сграда. Забележете, не казвам, че автоматично това се получава от наличието на сграда, но че се дава ДОСТЪП, отваря се врата.

Докато домашните събирания те са част от ежедневния живот, там хората разбират, че да се вярва е за всеки час и минута, а не за определена "служба" някъде си, някога си. Домашните събирания се състоят в общение породено от приятелски връзки между вярващите, в вземане на личен пример един от друг. Например да се съберат християни да помогнат да се измаже дома на единия от братята има същата духовна стойност като да се съберат за молитва. Да пазаруват заедно е същото като да обсъждат Словото, защото:

и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.
Кол. 3:17

Каквото и да се върши от вярващите в него може да се прославя Бог и да се изграждат светиите в Неговия път.

Намирам и друг проблем в сградите, те изискват поддръжка свързана с финансови разходи. И ето че хоп, "нуждите на църквата', вече не са нужди на хортата, които единствено могат да се нарекат църква, а са нужди на сградата. Наеми, ток, парно, чистачка ... заместват споделените храна, дрехи, финансови средсва между братята. Купуват се муз. инструменти, амвони, столове, печки, .... .... ....

Вярвам, че мъдрост дадена от свише са имали пратениците и християните през първия век, те са ни дали примера и са положили основите на тази мъдрост.

От известно време насам се ровя из църковната история и размишлявам върху информацията която получавам, особенно обичам да чета за първите векове. И вярвам , че Бог ми показа нещо за християните от втори век. И това нещо е че те са преминали в човешка мъдрост с която са се опитвали да се справят с атаките на противника.

Следствието от тази човешка мъдрост е тоталното отклонение на християнството през следващите векове. Днес християнските църкви по целя свят още носят хомота на тази мъдрост и църквата не е още изцелена изцяло от нея.

Друга причина която забелязах за отклонението на християните от здравите основи на благовестието още през 2 век, това е че те са започнали да презират евреите и от там са се отклонили от здравата основа положена от пророците преди Исус, и са изкривили думите на пратениците, понеже е писано:

понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,
Еф 2:20

Да се отхвърли "еврейската връзка" е все едно да се изтрие Словото на всички еврейски пророци, което явно ще доведе до искривено разбиране на думите на апостолите и на Личността на Исус Христос.

Тъжно ми беше когато направих това откритие за събитията от втори век, но поне разбрах със сигурност, че трябва да търсим отговорите не в традициите на църквата, но в Писаното Слово и мъдростта която е чрез Святия Дух.

Нещо повече така стеклите се събития през втори век (приемане на николаитството като официално учение на църквата) са ясно пророкувани от Павел, и ние не би трябвало да се учудваме:

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Деян 20

Ние сме поколението, което трябва да се покае за греховете на бащите, и да възстанови моста, още и отдавна забравени пътища за обитаване.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка