Има си причини, за да са такива нещата в християнството. Исус недвусмислено е подчертал, че всеки носи сам отговорността за себе си и своите дела, и така трябва да е, защото ако друг носи отговорност за тебе, то никога няма да израстнеш, а и погледно от по- панорамен ъгъл, се вижда, че е безсмислено усложнение всеки да носи отговорност за другия, това по- скоро води до тотална безотговорност от страна на всички. А вече е съвсем отделен въпроса, че има посредници, които са достатъчно лукави и хитри, та са успяли да извъртят нещата така, че не само за теб да не носят отговорност, но и за собствените си дела - такава писмена, устна или каквато щеш инструкция от Исус няма. Това е относно отговорността.

После - относно необичайните способности. Всичко, което човешкото същество може да прави се учи - всеки човек при достатъчно старание и желание, може да се научи да свири на пиано, да рита топка, да управлява колело, кораб, самолет, да провежда научни експерименти, да зида стени, да инсталира оперативна система и т.н., включително и това, което наричаш "необичайни способности" и те се учат.

Но въпроса е, че тези способности, било то обичайни или не, не са никакъв гарант - това, че мога примерно да предскажа бъдещето ти, съвсем не означава, че няма да те излъжа, да ми подариш имуществото си, такава зависимост не съществува, лукавството и злонамереността, по никакъв начин не корелират с необичайните способности, НО за разлика от човешката вяра и в случая ти сам си пример. Много е лесно да повярваш на някой, който може да прави "чудеса" - ще се поява пред публиката, ще направя два три фокуса и ще им река "яла го на, аз съм пратеник на Бога, а сега ме слушайте" и поне половината са ми в кърпа вързани, от там насетне мога да ги разигравам както ми скимне. Това е едната причина, християните или по- точно казано последователите на Исус, да са винаги с едно на ум, относно хората с необичайни способности.

А другата причина е, че тези знания са всъщност изключително много ефективни, за да изпаднеш в онова, което християнските мистици наричат "прелест - духовна прелест", а ти - и не само ти - дори и не подозираш, че това е най- голямата беда, която може да се случи на всеки един стъпал на духовния път, случи ли ти се това води до една много изкривена, егоцентрична версия на духовността, тогава е изумително колко лесно човек може да се заблуди в мисълта, че се развива духовно, докато вместо това затвърждава своята егоцентричност, чрез духовни техники. Това фундаментално изкривяване християните наричат "духовна прелест", будистите назовават "духовен материализъм", а ние обикновенните можем да го наречем просто "самозаблуда", но като цяло този аспект е достатъчно съществен, че всички духовни школи независимо от различията си, да акцентират в/у него.

И последното - за вярата. Подходът на Исус е нещо, което никога преди него, никъде по света, не е било развито в такава степен, както в неговото учение. Интересното е, че заради обикновеността и простота му се оказва, че този подход макар и възможно най- лесния (или поне един от най- лесните), е невероятно трудно да се придържаш към него и също толкова трудно да го разбереш. В метода на Исус липсва "специалното нещо", "необичайната заложба" или "голямата работа", акцента на неговия подход е в бита, а не в пещерите на хималаите или в дън гори тилилейски, или дори в недопускащия жени манастир т.е. Исус се следва в съвсем обикновенното ни, скучно, рутинно, сиво, това пред очите ни, в което лягаме нощем да спим и в което се събуждаме на сутринта ежедневие. Исус се следва в семейството, при роднините, по време на работа, по време на отпуска, когато си на почивка, когато са на погребение, когато си на празненство, когато си на училище, когато си на парламентарни избори, когато си на пазара, а не във някаква изолирана от социото и света среда - няма нужда да ходиш някъде на някое специално място, защото където и да идеш, ти винаги ще си тук и ще носиш себе си. Това е и причината християнството да постигне такова разпространение - защото то е много светско, много обикновенно, то се изповядва вътре в суровата действителност. А защо е така - защото тъкмо околния свят е огледалото, в което можеш да видиш будността си, ако си изолиран от всичко и всички е много вероятно вместо да се събуждаш, то да заспиваш все повече, ако разчиташ на "необичайните способности", то тъкмо тяхната специалност способства за притъпяване на бодърстването, а това от което се интересува Исус, това от което се интересува всеки един истинен духовен учител е твоята будност, твоята осъзнатост, а не от придобиването на умения, с които да станеш "голямата работа". Да си нащрек в ежедневието, такъв какъвто си - това е пътят на Исус. Проблема е, че няма за какво да се хванеш - няма фокуси, няма чудеса, никой не обръща света с главата надолу, всичко е такова, каквото е, тогава как да стане: но в това няма "как", просто повярвай и го направи, повярвай и пробвай, неизбежно ще сбъркаш, но не се тревожи, много пъти ще сбъркаш, много пъти ще падаш и ставаш, такъв е живота суров, ще обелиш колената, ще ти се сбръчка кожата, ще се разболееш, ще се умориш, един ден и ще умреш, но не се притеснявай толкова за това, то е неизбежно, тъй като е дълбоко присъщо на съществуването, няма смисъл да му се противопоставяш, просто го приеми, повярвай и продължи с опитите, и един ден ще разбереш.

В това е залога при християнството, който е всичко или нищо - дали ще повярваш, че ще дойде този ден и да тръгнеш след Исус, или не би рискувал толкова. И сам си преценяваш, няма кой друг - ти си този, който носи отговорността за себе си.

п.п. та както казах и в предния пост - похвално е наистина, че атеистите се обръщате поне към някаква духовна школа, а в случая мен ме забавлява, най- вече карикатурата "атеист вярва на врачка". :Д