Изключително важно по отношение на по-пълната типологична връзка между Кивота и св. Богородица е указаното в Послание до евреите съдържаемо на Кивота; освен скрижалите, там се е съхранявал Аароновият жезъл и стомната с манна - все предобрази на Спасителя!
А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая
Святих"; в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни
със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият
жезъл Ааронов и скрижалите на завета, а над него - Херувими на славата, които
осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
(Евр. 9.3-5; ср. Изх. 16.33-34)
Христос освен въплътената Тора е и истинската Манна, истинският Хляб Небесен, животворящият Хляб, както няколкократно заявява в Йоан, гл. 6. В същото Евангелие Той казва на учениците Си онази добре известна (но рядко разбирана) тричленна формула на самоидентификация: "Аз съм пътят и истината и животът" (14.6). Тази тричленна формула идеално пасва на типологията на съдържащите се в Кивота елементи -
Христос е (СЗ-но изобразен в):
- Аароновият жезъл (пътят),
- Скрижалите (истината),
- Манната (животът).
А за "вместването" и "износването" на тези свети елементи е необходим твърде специален "Ковчег", обкован от всички страни със злато и пазен от Херувими на славата. Това е достатъчно красноречиво типологическо свидетелство срещу протестантския минимализъм (дори пренебрежение) по отношение на св. Богородица. Моисей и Аарон не са поместили скрижалите, манната и жезъла в някакъв набързо скован сандък, който временно да ги съхранява в пустинята само докато стигнат земята на завета. Ковчегът на завета в целия СЗ не просто съхранява, но и опосредява и видимо представлява връзката между Бог и Неговия народ, включително и по време на славното Давидово и Соломоново царуване в обетованата земя.
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|