"А иначе и аз смятам, че има нещо като прераждане, но въпросът е какво точно се преражда."

Тези дни изчетох разни книги и статии, които регистрират преживяванията на хора, изпадали в клинична смърт. Всички са единодушни, че душата се отделя от тялото, запазвайки всичките си чувства и способност да мисли, дори мисловните процеси бивали много по-интензивни, отколкото приживе. Понеже, интервютата са с хора, които пак са оживели, никой не знае какво се случва с нематериалното тяло, когато премине окончателно отвъд "границата". Всички, без изключение, твърдят, че имало някаква осъзнавана граница, на която са ги връщали обратно в материалните им тела. Нематериалните им тела били съвършени, без физически дефекти. Слепите виждат, сакатите се движат... и т.н. Усещанията на повечето били за многоизмерност. Всички твърдят, че това, което преживели, не може да се опише с думи, защото нашият език е примитивен и недостатъчен да пресъздаде невидимата действителност с познати средства.

Как става така, че ако някой, вече живял на земята, заминал в това, което наричаме "отвъдно", се ражда отново тук, като бебе, без грам спомен от предишния си опит и от измерението, в което е пребивавал междувременно, не знам. Защо става така, също никой не обяснява. Каква полза, че съм умряла като мъдрец, ако се родя като шесто дете на потомствени неграмотни просяци и крадци и свърша на 5 години от менингит заради родителската простотия? Сигурно има някаква логика в нещата, но тя ни е непонятна, само можем да гадаем. Различните религии и учения гадаят, дори се кълнат, че тяхното предположение е единствено вярното. Да, ама предположенията повече си противоречат, отколкото съвпадат. Така, че... загадката е нерешена.

На мен ми изглежда нелогично да ме стоварят като прясно създадена от Бог душа - каквото е твърдението на anb, без никакви инструкции относно мисията ми. И после, да очакват от мен изпълнена мисия - при това, като еднократен изпит, без право на поправителен. Да допуснем, че е така. Значи, раждат ме някъде си, напълно невежа, оправям се с живота, както мога, в един момент ми се изпречват някакви хора и започват да ме убеждават, че върша грехове, не мисля правилно, и ако не правя това, което ми кажат, като умре тялото ми, ще бъда наказана жестоко. За това, че не съм ги послушала. Ако се усъмня в твърденията им, бивам охулена като генератор на зло и подложена на психотормоз. Същото като в училищните групички - щом не си от нашата банда и не спазваш нашите правила, ще ти стъжним животеца.
"А защо да стана член на вашата банда?"
"Защото ние така искаме."
"Ама вие се отнасяте зле с другите, пък и непрекъснато се карате и биете помежду си. Това не ми харесва"
"Тогава ще страдаш вечно, гадино! Ние ще се погрижим за това."

В превод на общодостъпен човешки, клиповете и статиите, които anb и няколко други християнски обитатели тиражират, внушават точно това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите