"мангалите" са улицата - метафора на всички клопки и опасности, които дебнат детето ти извън защитената семейна среда. Хартиената теория в случая е следната: родители, прекарайте децата си през най-усъвършенствана форма на обучение за самозащита срещу "мангалите", преди да навършат 10 години и после ги пускайте без угризения да пасат - на улицата. Те ще се справят сами.

Моят опит като дете и като родител сочи, че и на 16, и на 18 децата не могат да се справят сами с преценките си и собственото си оцеляване в социална среда.

Относно конкерната кошмарна и абсурдна история продължавам да не проумявам две неща:

1. Как родителите на 12-годишно момче са го оставили да се мъкне в компанията на 17-годишен, който не е дете на роднини или семейни приятели. Как това малко дете се е озовало на гости на случайния "батко" с разрешението/или без знанието/ на родителите си и без предварително поет ангажимент за малолетния от страна на възрастен, вдъхващ доверие, домакин в дома на 17-годишния наркоман.

2. Как, предвид начина на извършване на убийството, 17-годишното не е изпратено директно на лечение в психиатрична клиника. На кой свят са собствените му родители, за да не проумеят, че детето им е психопат. И на кой свят е държавната съдебна система, за да оставя доказани убийци с психични отклонения да се шматкат на свобода.

Държавата е аут, от много години е ясно. Мъ родителите....на убиеца и на жертвата - те на кой свят са?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите